На баща ми Николай
Боговете не удържат от времето отредено за живот часовете, които са били прекарани в риболов.
Вавилонска поговорка
Казват, че забравяш за проблемите си по време на риболов, но не е точно така. Това, което се случва всъщност е, че ти се прояснява как изглеждат те на по-големия фон на нещата от живота, и не щеш ли - тези проблеми вече не ти се виждат така мащабни.
Джон Гирак
Баща ми обичаше да ходи за риба. Това беше неговото хоби, лично неговото място и време. Не бих казала, че той ловуваше, има нещо дълбоко безскрупулно в този глагол. Той по-скоро комуникираше с гората, реката, рибите. Свързваше се със себе си, със другите братя по интерес. Винаги съм подозирала, че нещо вълнуващо и важно се случва по време на тези негови уединени риболовни излети. Не бих могла иначе да си обясня страстта и нетърпението, с които веднага, щом пристигнехме на село, неизменно първата ни спирка беше мостът при реката, „да проверя как е водата”, казваше той. Припряно си вадеше червеи от торището в градината, след това докато се усетехме вече го нямаше, загубен до смрачаване.
Единственият път, когато придружих баща ми на риболов не беше събитие, увенчано с успех. Може би затова мъжете ценят високо компанията на своите синове. Не успях да изпитам удобство, седнала на малко сгъваемо столче, сред буболечки и коприва, заставена да мълча и да не мърдам, за да не плаша рибата, оставена единствено на собственото си съзнание да ме развлича в обезпокоителната тишина и спокойствие на гората и реката. Тогава не съм можела да разбера какво значи за обременения ум на градския човек тишината, ширналите се простори, свежият въздух, менящите се цветове на водата, водните кончета, пасажите от малки рибки и най-вече почти медитативното състояние на пълно спокойствие. Вгледан във водата, в бързеите и папурите, всички онези неща, които са се случвали, далечни спомени на чуто и сторено, са го докосвали нежно по рамото така, както водното конче се крепи изящно на тънкия стрък. Един много приятен урок по простота на битието такова, каквото е било то на нашите далечни праотци.
Историята познава дори и видни счетоводители, които в качеството си на риболовци, са били в блажено пренебрежение на разликата между седем и десет инча, половин паунд и два паунда, три риби и дузина риби.
Уилям Шерууд Фокс
Вярвам, че едно от големите преимущества на риболова е това, че мъжете формират интересни приятелства и взаимовръзки, подобно на герои на Хемингуей, разказват си невъздържани анекдоти и се впускат в също толкова невъздържани хвалби. Бяхме в очакване на баща ми от едно такова риболовно събиране. Тревогата вече започваше да ни обхваща, защото макар и поговорката да гласи – „Дай на мъжа риба и той ще има храна за деня, научи го да лови риба, и ще се освободиш от присъствието му за целия уикенд”, времето застрашително напредваше, а баща ми все така не се завръщаше.
Бяхме вече легнали с мама и нощта преваляше, когато чухме колата да паркира на двора.
Досущ като привидения по нощници се завтекохме натам, и видяхме баща ми да разтоварва улова. „Каква е тази риба, Николай, цял ден те чакаме” – каза разтревожено мама. „Малко” – изрече рибарската си лъжа татко, защото багажникът беше всъщност целият пълен с риба. Това идеше да рече освежително чистене на риба до съмване за майка, докато доволният от свършената работа риболовец се оттегляше да спи.
Чарът на риболова е, че той представлява едно преследване на нещо, което се изплъзва, но все пак може да бъде уловено – една безконечна серия от поводи за надежда.
Джон Бюкан
Предполагам баща ми поне на няколко пъти е съжалявал, че няма син. Мечтаният син, с когото да скитат по реките и язовирите, да се спускат по камънаците и провират през дърветата в търсене на по-сгодно място за хвърляне на въдиците и да се споглеждат с погледи, пълни с мъжко разбиране и съпреживяване. Дъщеря му обаче беше истинско разочарование в това отношение, защото й прилошаваше само при вида на беличките за примамка, а и иначе безопасните водни змии, които се плъзгаха по огледалната повърхност на водата я хвърляха в ужас.
Вселената обаче понякога проявява известна благосклонност и компенсира липсите. По време на едно от своите риболовни излети татко завърза едно интересно мъжко приятелство - този новопосветен риболовец с току-що набол мустак беше възпитаник на дома за сираци в нашия град. Като един неспокоен дух, той си грабвал шапката и хващал полето, винаги щом му причернеело пред очите и никой не го знаел къде отива и какво прави. Въдицата, която си бил измайсторил сам, била съвсем допотопна. Двамата се срещали по местата, които баща ми избирал за риболов на няколко пъти. Наблюдавали се внимателно, после със симпатия и накрая се сприятелили. Това приятелство било ознаменовано със скъп за момчето подарък от татко – една от неговите най-хубави въдици.
Някой зад гърба ти, докато ловиш риба е също толкова неприемливо, колкото някой, надничащ иззад рамото ти, докато пишеш писмо на момиче.
Ърнест Хемингуей
Заринати до ушите в прах, на село играехме аз и съседските деца. Изведнъж братовчед ми наостри уши, съпровождаше с поглед приготовленията на баща ми за риболов. Ритуалът включваше надлежна проверка на принадлежностите, захранките, блесните, кордите, нахлузването на рибарските ботуши и навличане на камуфлажната униформа. Братовчедът следеше жадно оживлението и на устата му назряваше въпрос, който се осмели да отправи. Тъй като молбата да придружи баща ми беше с положителна резолюция, хлапето се лепна за него и заподскача радостно от крак на крак. Аз съпроводих с поглед отдалечаващите се фигури и с ясното знание какво ще последва си помислих: „Бедничкият”.
След двадесетина минути, подритващ ядно камъчета и с увесен нос, с червеноперка нанизана на пръчка, откъм реката се зададе братовчеда.
Автор: Свилена Николаева
