За някои хора риболовът е да ловиш риба за прехраната на семайството. Други го приемат като начин за забавление. Трети - като хоби. Баща ми може да бъде наречен „третия” или по-познат като Бисер Бойчев.
Аз пък съм едно момиче на четиринадесет години и живея в Бургас от година и половина, но въпреки това не съм запалена по риболова. За това пък имам тати, чието развлечение е. Винаги съм се чудила какъв щеше да бъде животът на хората, ако всеки работеше своето хоби или казано наобратно – хобито му да е неговата работа? Сигурно животът щеше да е много по-различен.
Преди да се преместим в Бургас, живеехме в гр. Първомай. Край него минават две реки – Марица и Мечка. Наблизо има и множество малки и големи водоеми. Възможности за риболов – колкото щеш, стига това да е твоето хоби. Аз съм ходила на излети сред природата и на палатка покрай езера, но за разлика от моя баща, риболовът никога не ме е привличал.
Откакто се помня, в една малка стаичка имаше кът с доста рибарски принадлежностти, но така и не се интересувах от тях. Един ден обаче видях баща ми да взема някои от такъмите си и да тръгва на някъде с тях, затова реших да го поразпитам. Той отвори няколко кутии пред мен и аз унемях когато видях колко джажи за рибари има върте. Показа ми също така пръчките и макарите си.
Аз не съм свидетел на неговите излети, които са завъшили с трофейните му улови, защото откато се помня, той ходи основно по река Марица, на тъй наречения мухарски риболов, сиреч на шнур с изкуствена муха. Оттам той рядко се връща с големи риби, но почти винаги рибарският му кош е пълен с различни по големина кефали. Но и той, както със сигурност всеки запален рибар, има своите любими истории, които са се случили по различно време и
място и са завършили с рекордна за него уловена риба (разбира се не рекорд за България или света, но все пак рекорд за самия него), за които винаги споменава с много плам. Той разказва с голямо въодушевление и с особена гордост за 4 килограмовата бяла риба, която уловил на Бряговския язовир с негов приятел. Също така се хвали, като показва снимката на това голямо постижение.
И всеки път, когато тати отива на риболов, се връща късно следобяд или дори по тъмно. Аз, разбира се, не спирам да се чудя как е възможно човек да отделя токова време и енергия в приготовления на такъми, да прави изкуствени мухи и да приготвя стръв; да става в ранни зори, за да отиде на водоема и да намери най-подходящото място; да стои в пек, дъжд и студ и да чака с часове за една риба, а да не говорим, че много пъти се е връщал с празно кошче. Но като е казал народът - всеки луд с номера си.
Смятам, че обяснението за това е отношението и страстта; любовта, с която правиш всичко, което обичаш. Но като гледам сега аз по колко време прекарвам пред компа във Фейсбук или по Скайп, или да гледам любимите си групи и изпълнители в Ютуб и прочие, започвам малко- помалко да разбирам своя баща. Разбирам, че любимото хоби изисква, време, усилия и жертви. За него си готов едва ли не на всчико.
И си мисля: Ако толкова много усилия, време и страст влагахме в учението или работата си, ако правехме важните неща с такъв плам, то светът със сигурност щеше да изглежда доста по-различен.
Ето защо, правете с любов това, което ви прави най-щастливи.
Автор: Екатерина Бойчева, ученичка в 8-ми клас на ГПАЕ "Гео Милев" град Бургас
