Искам да ви разкажа за моята първа щука. Може би се питате защо? Отговорът е – ще запомня онзи излет завинаги! Защо го помня ли? Това ще разберете малко по-късно. Искам да вмъкна, че по принцип не лъжа, но ще се придържам към духа на рибарските истории и ще умножавам всичко по три. Надявам се това да си остане между нас, защото пред колегите риболовци умножавам по шест.
Всичко започна когато един ден, впрочем тогава бях на 14, аз узрях като риболовец, е, поне така си мислех. За да докажа това пред дядо си, той ме е научил на всичко което знам за риболова, поисках от него да ме заведе за хищна риба, говоря за онези с големите зъби. Той взе моята увереност на шега, погледна ме с онзи поглед гласящ „НОВОБРАНЕЦ” и се съгласи…
Беше есен, а ние отидохме много рано сутринта, въобще страшен студ, но аз не показах ни капка неувереност или пък колебливост. Хвърлихме въдиците и зачакахме. Слънцето изгря, а от водата излизаше пара, кормораните пляскаха с криле над нас, въобще всичко беше супер, с изключение на това, че си нямах никаква идея какво правя…. При всяко трепване на живата стръв (рибка), аз засичах и изваждах въдицата, а дядо ми пак ме гледаше с онзи поглед изпод вежди, който казва „НОВОБРАНЕЦ”.
Наистина исках да го впечетля и да му докажа, че не съм новобранец, обаче не го доказах, но за това малко по-късно. И ето, че след четиричасово показване на това какъв карък съм, а през това време дядо им скъса… главите, най после ми клъвна.Огромната ми плувка потъна, линията се опъна а авансът направо се запали, не лъжа запали се, честна рибарска. Казах си „Ето го и моят
момент”, а сърцето ми падна при една част от тялото, която ме сърби ако не съм се къпал…. Петите де.
Направих всичко като по учебник , затегнах аванса и засякох, последваха 12 „рибарски” минути борба със зъбатата гадина, но го направих, хванах я! Когато я държах в ръце мислех повече за това как дядо ми го е яд, защото именно тогава му доказвах, че не съм новобранец…. Да, ама на него изобщо не му пукаше, сякаш очакваше предстоящата издънка.
В еуфорията от трофея, та това си беше 9 килограмова щука, пържоли да ям ако лъжа, аз забравих една огромна подробност, тая гад имаше толкова зъби, че никой зъболекар няма да иска да я лекува. В един момент се опивах да откача кукичката от устата на рибата с голи ръце, а в другия имах 9 килограма зъби и мускули прикрепени към пръста си. Дядо ми естествено реагира подобаващо и равнодушно, отново извади онзи поглед …..
Ето така един иначе страхотен излет на язовир Тополница завърши с 4 шева и наранено его.
Давам честната си дума на риболовец, че всяка мерна единица и странни обстоятелства, като запален аванс или четириметров сом, който е отнел улува са истината, само истината и цялата истина.
Автор: Жельо Николов Пелтеков
П.П. От село Оборище съм, но съм с Бургаски корени.
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс 2013 на Gramofona.com за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
