Преди няколко години в почивните дни по Коледа отидох на гости на моя вуйчо Стоян Джебков в гр.Малко Търново. Той беше известен в града с умението си майсторски да хвърля рибарската мрежа- серкмето, както там я наричат. Когато ме видя той много се зарадва и очите му светнаха. След като се поразговорихме, вуйчо предложи на другия ден рано сутринта на Коледа да отидем за пъстърва в една планинска рекичка близо до Малко Търново. Местните хора наричаха тази рекичка- „Докузак”, което ще рече „деветте извора”. Тя се намираше вляво по пътя за село Стоилово. Веднъж бях ходил там през лятото на „тепавицата”(пералнята), която беше направена на рекичката за да перем одеалите и килимите. По-нататък тя се сливаше с друга такава рекичка и двете заедно се вливаха в река Велека. Водата в рекичката е винаги студена и е идеално място за пъстървата. Вуйчо много добре познаваше там местата и аз веднага се съгласих. Преди да легна да спя си приготвих за приключението което ме очакваше топли дрехи, рибарските ботуши, въдицата, жълта блесна с тройка 7-номер. Аз също обичах да ходя за пъстърва и предложението ми дойде като коледен подарък. От страх да не се успя се събуждах няколко пъти през нощта да проверявам часовника. В 5.30 ч. сутринта на Коледа, вуйчо ме събуди и каза, че след 15 минути ще ме чака в колата отвън пред къщата. По най-бързия начин се облякох, взех си нещата и изскочих навън. След като потеглихме, вуйчо ми обясни ,че за да имаме успех, трябва да вървим срещу течението, сянката ни да не пада във водата и да внимаваме да не вдигаме шум. Пъстървата вижда отлично, долавя и най-слабия шум и ако не я изплашим ще имаме добър улов. За тази цел спряхме с колата в началото на рекичката, в близост до „тепавицата”, която през този сезон не се използваше. Взехме принадлежностите си и продължихме пеша надолу по пътеката до мястото където рекичката се сливаше с друга подобна на нея. Беше се развиделило и се усещаше свежия аромат на гора и чист планински въздух. След около час и половина стигнахме до целта и направихме кратка почивка преди да започнем риболова. Вуйчо каза, че по това време пъстървата се събира на определени места по реката да се размножава и да хвърля хайвера. Там където двете рекички се сливаха се образуваше малък вир. Откъм по-дълбоката му част дъното беше осеяно с множество риби, които от време на време се размърдваха и отново заставаха неподвижно. Вуйчо каза че тук само той ще хвърли серкмето, а аз да вървя пред него на около 50 метра с блесната. След това той се приготви, приближи се бавно до водата и рязко хвърли мрежата. Серкмето изсвистя във въздуха и се разтвори като чадър точно над мястото, където се бяха събрали рибите. Оловните тежести за секунди изпратиха мрежата чак до дъното. Рибите подскочиха изненадани, но вече беше късно. Вуйчо изчака около минута и започна бавно да изтегля с въжето мрежата навън. В серкмето се мятаха доста риби. След като извади мрежата на брега, той отдели по-едрите риби в рибарската си торба, а останалите върна обратно във водата. Доволни от първия улов, продължихме нагоре срещу течението. Аз напред хвърлях блесната, а той след мен мрежата. На един бързей успях да хвана две средно големи риби и настроението ми се повиши. Така напредвайки бавно стигнах до място, където рекичката правеше остър завой покрай едни отвесни скали и там водата се забавяше, и се образуваше средно голям вир. В горния край на вира имаше бързей, а надолу водата се успокояваше. Приготвих въдицата и хвърлих блесната в бързея. Първият път нищо, само ми се стори че някаква сянка мина покрай блесната. Обрах влакното и хвърлих втори път в бързея като изчаках няколко секунди блесната да потъне и тогава започнах бавно да обирам. По средата на

вирчето последва силен удар, пръчката се огъна до счупване, а контрата едва издържаше на натиска. Съвсем леко отпуснах и отново опитах да обера. Във водата пред мен се мяташе много едра риба и се опитваше да откъсне влакното. Не усетих кога вуйчо се беше приближил зад мен, само чух че ми прошепна в ухото да се отдръпна бързо настрани без да изтървам въдицата. В момента в който се отдръпнах, серкмето изсвистя и покри цялото вирче. След като мрежата беше изтеглена на брега, успях да разгледам рибата която се беше закачила на въдицата и сега се мяташе омотана в серкмето. Беше едра около 60 см дълга балканска пъстърва, погълнала беше блесната чак до вирбела, а заедно с нея в мрежата се мятаха още 5 по-малки риби. Вуйчо извади последна голямата пъстърва, пъхна една дървена клечка в гърлото и а с друга по-дълга извади блесната. След това ми предложи да си починем и да прехвърлим уловената риба в раницата, която носех на гърба си. Бяхме стигнали до средата на участъка който мислехме да обходим, а имахме вече една торба пълна до горе с риба, за което благодарих мислено на Господ. Продължихме нагоре срещу течението и докато стигнем до „тепавицата”, успях да уловя още 10-на риби. Беше минало обяд и вуйчо предложи да опитаме за последно във вира под водопада на „тепавицата”. Гледката беше много красива. Бистрите струи на водопада се спускаха от високо и образуваха ситни водни капчици, които блестяха с цветовете на дъгата. Във вира, встрани от мястото, където падаше водата се виждаха няколко едри сенки които от време на време се размърдваха и до тях се бяха наредили и други по-малки риби. Вуйчо каза да изчакам от този край на вира, а той тихо заобиколи по брега и отиде откъм дълбокото- там където падаха струите на водопада. С нетърпение следях какво ще стане. Той приготви мрежата и внимателно се доближи до брега. С рязко и точно премерено движение хвърли серкмето и за секунди покри целия участък, където се бяха събрали рибите. Изчака около минута и започна да изтегля мрежата навън. Цялата мрежа се тресеше от уловената риба и имах чувството, че може да се скъса. Изтичах при него за да му помогна. Не бях виждал до сега толкова много едри пъстърви хванати наведнъж. Серкмето буквално беше цялото побеляло от риба. Между рибите имаше три пъстърви големи почти колкото тази, която се закачи на въдицата ми. Силно бях развълнуван от неочаквано щедрия улов. Прибрахме рибата и нещата си в колата и потеглихме за Малко Търново-беше около 15 часа. Когато се прибрахме вуйчо почисти мрежата и я остави да изсъхне разпъната в гаража при колата, а след това извади уловената риба и я измери с един кухненски кантар. В този ден бяхме уловили 12 кг балканска пъстърва. Наистина Господ беше с нас. Вуйчо се обади на нашите приятели в Малко Търново и ги покани да празнуваме заедно в Коледната нощ, след което се заехме и почистихме рибата. Вуйчо приготви своя специалитет- „пъстърва на фурна”, наточи от бурето червено вино и наля от домашната гроздова ракия. Когато гостите дойдоха, масата вече беше заредена. Всички останаха много доволни и вдигаха наздравица като благодариха за изобилието. Завинаги ще запомня този риболов по Коледа и това, че Господ е винаги с нас навсякъде и ни помага.

Пожелавам Весела Коледа и Щастлива Нова Година на Всички, здраве, късмет, изобилие и любов!

12.12.2013

Бургас
Автор: Васил Райчев

Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс 2013 на Gramofona.com за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
konkurs Gramofona.com