Едно време мястото беше тихо и спокойно. Там имаше много приятели, много живот...истински рай, недокоснат от съвремието и суетата на обществото. Това малко езерце разположено на една поляна до вече минаващия наблизо автомобилен път, вече се беше превърнало в оживено общество на съвременния човек. Когато и да минеш покрай него, винаги ще видиш ентусиазирани рибари да хвърлят въдици, деца да играят във водата или да се гонят, плашейки рибата.
Но времето и хората бяха оставили своята следа в това иначе многообразно на водни обитатели местенце. Близката поляна вече не беше покрита със зелена трева, по бреговете на езерото имаше повече наелонови торбички и разхвърляни безразборно пластмасови бутилки, отколкото зелени храсти и дръвчета. Доскоро зелените папури украсяващи езерцето бяха изсъхнали и клюмнали, предвещавайки края на нещо, което е обречено. Новоизлюпените рибки вече бяха изловени, а останалите рядко се осмеляваха да доплуват до плитчините. Животът бавно гаснеше и надеждата беше напуснала това изоставено от бога и завладяно от хората място.
Но един ден се случи нещо ново, нещо което даде надежда че не всичко е изгубено. В езерцето се беше излюпило ново поколение рибки, което можеше да възроди живота и да отмени злочестата съдба на това запустяло доскоро място. Малките рибки разучаваха своя просторен дом, а водите закипяха отново, водени от силата на живота. Рибките знаеха че не трябва да приближават бреговете и че опасностите там са смъртоносни, но бяха прекалено доверчиви. Любопитството ги водеше навсякъде и скоро те започнаха да приближават забранените места. Там
имаше сенки и неясен шум, в плитчините проблясваха светлини, а водата беше мътна и замърсена. Но любопитството е по-силно от всичко.
Беше следобед като всички останали и рибките както всеки ден от скорошното си появяване в този чуден и интересен живот разучаваха заобикалящия ги приказен свят. Плувайки те преминаха през няколко съборени във водата клонки и се отправиха напред. Но не можаха да продължат напред. Нещо ги спираше, сякаш невидима стена се беше изправила пред тях и пресичаше пътя им. Опитаха се да се върнат по същия начин по който бяха дошли, но не можеха да помръднат. Нещо ги стискаше, задушаваше ги... В този момент нещо се случи. Една невидима ръка се спусна и издърпа рибките на повърхността. Да това беше добър улов, доста рибки се бяха хванали в спуснатите мрежи, близо край брега. Бяха малки, но уловът си е улов. Рибарят събра рибките, прибра мрежата и се запъти към дома, където го чакаше неговото семейство. Там жена му щеше да изпържи крехки рибки на децата, семейството му щеше да вечеря и да се смее. По същото това време животът в езерцето щеше да замлъкне, ''децата'' на езерото си бяха тръгнали безвъзвратно, а надвисналите изсъхнали папури щяха да предвещават края на нещо, което е обречено...завинаги.
Автор: Теодора Ласкова
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс 2013 на Gramofona.com за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
