Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а тези, които сега са последни, ще станат първи.
Евангелие от Матей 19:30
-Наздраве, брате! Да ти се слави името, да пребъдеш в живота , все така да имаш късмет в улова, собствен магазин за риба да отвориш... Благодаря ти, че избра да празнуваш с мен! Оценявам го, наистина!
-Нека по-добре да започваме да не изстине. Надявам се да ти хареса това печено шаранче. Много зор докато го уловя днес. Но поне си струваше. Наздраве!
***
8 часа по-рано
Студеното утринно време на този 6 декември беше отказало много от любителите рибари да дойдат на малкото язовирче и да си опитат късмета. Повечето предпочетоха да обиколят градското пазарче, пред това да мръзнат цял ден , а с това и малкото рибни магазини около него , за да купят някаква риба за празника според джоба на всеки. Все пак времената бяха тежки и въпреки , че по природа българина си е „беден, но горд” и не би останал без риба , още повече пък за Никулден. Единственият риболовец на малкото язовирче беше млад мъж около 30-те с име Николай , слаб, висок, с къса кестенява коса и сини очи. Въпреки че Кольо,както му викаха роднини и приятели, беше мълчалив , а същевременно с това и инат по природа, някак отвътре му дойде да изпсува късмета си когато разбра , че ще мръзне сам, като не се знаеше дали нещо ще се хване изобщо. Той разпъна рибарското си столче, чиято окраска се сливаше с пейзажа около него, настани се удобно в него , сложи шапката на главава си , която беше започнала лека-полека да оплешивява и зачака в студа. Въпреки, че нямаше никакви планове за вечерта, тъй като живееше сам, а тъй като беше вече свикнал с това, вече се беше научил да не прави планове за нищо. Представяше си как поне на именния си ден няма да бъде сам, как късметът му ще се обърне и как ще сподели улова си с някой близък. Още откакто бе малък , интересът му към изкуството да ловиш риба, го караше да се чуди защо например , рибите се хващат на стръвта ,която всеки рибар така внимателно закача за кукичката на своята въдица, или защо няма риби които ходят на сушата, или пък риби летейки във въздуха.
Любопитството на малкият Николайчо беше крайно учудващо за неговите родители, които се стараеха по всякакъв начин да отговорят по някакъв задоволитен начин на Николаевите въпроси. Дядо му, който беше най-опитният, мъдър и знаещ тънкостите на риболова човек, който Николай познаваше. Точно от него малкото любопитно момченце научи първите си уроци по рибарство. Двамата с дядо му ходеха всяка събота и неделя на същото язовирче, на което той бе избрал да дойде. Първоначално на Николайчо му се струвало трудно, все едно на училище го питали за битката при р.Ахелой , или пък за покръстването на българите. Дядо му обаче не бързал и показвайки завидно търпение и отдаденост към каузата да предаде знанията на внук си, усилията му дали резултат. Само след две или три ходения на язовира, Николай хванал първата си риба. Рибата се оказала неголям мъжки шаран , но точно този шаран останал в съзнанието на момчето и през годините. Младият мъж и до днес си спомнял с умиление отминалите дни , детството му изпълнено с много радости, научаването на все важни екзистенциални неща и носталгията по дните ,в които дядо му бе все още жив и го водеше на същото това язовирче , се беше настанила трайно в сърцето му.
Тежка беше съдбата на това обикновено рибарче, след като не му провървя нито с жените, нито с парите, нито в живота като цяло. Той обаче не се оплакваше и гордо посрещаше изпитанинията , на които живота го подлагаше често.
Отчаянието започваше да го обзема все по-бързо и по-бързо. Чакането сякаш го убиваше, а и студа си казвше думата. Всяка секунда му се струваше като ден, дори като седмица. Минали три часа ,а като че ли всичката риба в язовира беше или заспала, или мъртва. Отегчението, самотата, измръзването бяха само част от факторите , които тласкаха Кольо към това замалко да „вдигне бял флаг” , да си събере нещата и да се прибере. Той си спомни как преди много години хвана първия си шаран. Вече дори и в чудеса не вярваше. Пък и кой ли би го обвинил. Но все пак се реши да опита поне да се помоли, след като така и така не му струваше нищо.
-Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето- каза той без да спира.
И ако щете вярвайте , но точно в този момент нещо клъвна. Кольо с екстаз започна да навива макарата и със страшно нетърпение очакваше да види какво беше хванал. С последни сили той издърпа улова си на брега. При вида на току-що хванатата плячка, усмивката веднага озари измръзналото му лице. Оказа се ,че Кольо беше хванал неголям шаран, но все пак щял да му свърши работа. Поне трапезата му нямаше да бъде празна. Набързо събра такъмите си, сгъна рибарското си столче, хвана рибата в едната си ръка и се отправи към дома си. Тамън пред входа на къщата си , пред него се изправил познат и нисък силует. Ниският на ръст набор на Кольо се казваше Тома, двамата били стари познайници още от училище.
-Здрасти, Кольо! Как е, студено ,а? Каква е тая риба? Шаранче, шаранче, а? Ах тиии. Прясно ли е поне?- казал познатия.
-Томе... Здрасти. Забравихме се бе човек, откога не сме се виждалиии–отговорил изненадано Кольо.
-Шаранче гледам държиш?- отсякъл нетърпеливо Тома.
-Да, да шаранчето, да. Тамън го хванах на язовира, направо измръзнах, дано си е струвало. Поне няма да се налага да купувам риба за празника.
-Ааа язовира. Аха. На мен пък не ми се мръзнеше днес и си викам я направо да мина към тва бе...кажи го... Рибния магазин на бате Стефчо, да видя каква риба предлага, пък и да се видим с него на по чашка греяна. К’во да видя? Няква риба на 4 и 50
пангусиус,мангусиус,кангусиус ли беше? Ех, че ми излезе от ума. Та викам да я взема, хем е на далавера, к’во й плащаш?- рекъл бързо Тома.
-Да не би да е тая риба, дето я даваха по новините ,че била опасна? Пангасиус май беше. Казаха, че май била отровна ли , нещо от сорта. Ама дано да не е вярно, че то в тия новини само глупости дават - отвърнал тихичко Николай.
-Абе отровна! Глупости- сопнал се Тома. Риба като риба. Сега ще я занеса у дома, пък Галя ще я опече, тя знае как. Важното е , че ще сме си двамата на трапезата, толкова се обичаме, пък и си вярваме взаимно , не се ревнуваме даже!
-Ами успех тогава. Айде весел празник от мен!- казал набързо Кольо.
-Айде брате! Пак трябва да се видим тия дни, да пийнем по нещо, някоя пържола да хапнем, тва-онова? – излязъл с оферта Тома.
- Ще се разберем допълнително. Айде чао засега!- казал бързо Николай и се отдалечил набързо.
Тома малко се изненада от бързото тръгване на Никола, но след няколко секунди се опомни и тръгна към дома си. Въпреки че беше по-успял от Никола в живота , намирайки рано-рано любовта, постепенно издигайки се на работното място и още много такива важни сфери от живота, на Тома му се струваше, че този Никулден нямаше да бъде както предишните. Сякаш нещо отвътре му подсказваше, че нещо не е наред. Стигайки пред входната врата на апартамента си, след това бъркайки в джоба за да извади ключа си , в Тома се настани някаква душевна тежест, която той не познаваше дотогава. Отключи вратата, събу си обувките, остави пангасиуса в кухнята и повика жена си по име. Отговор обаче нямаше. Тома се огледа и забелязъ , че якето й беше на закачалката, там бяха и ключовете й, с което изключи възможността , тя да е излязла нанякъде. Влезе в хола, обаче и там я нямаше. Само часовничето с кукувичка беше в стаята и показваше 17:25 часа. Единственото място на което оставаше да бъде жена му Галя , беше в семейната спалня, която купиха преди няколко години от IKEA. На път за спалнята обаче , Тома забелязъл непознато яко на закачалката в коридора , което не бе видял първия път. Правейки още по-обстоен преглед се оказало , че в коридора има и чифт непознати маркови и на вид скъпи обувки. Оказало се , че предчувствието на Тома е правилно. Нещо странно ставало. Със затаен дъх и рязко движение той отвори вратата на семейната спалня. По-гнусна гледка не беше виждал до този момент във уж щастливия си живот. В леглото разплакана лежала жената , която обичал безрезервно и някакъв непознат космат чичко , който бил адски спокоен. Непукизмът на непознатия индивид обаче бързо си отишъл, когато Тома извадил ловната си пушка изпод леглото и я насочил право към грозното му лице.
-Какво правите бе, мамицата ви мръсна?! К’во сте се прегърнали тука голи бе мамка ви мръсна?! С тоя ли ми слагаш рога ма, Гальо?!Къв си ти бе , маймуно мръсна?! С к’ви очи ме гледате и двамата, къв е тоя шопар до теб?!- яростно казал Тома , почти готов да натисне спусъка и да ги прати и двамата в ада. – Веднага изчезвайте и двамата, иначе ще ви пусна по един в главите заклевам се!
Двамата грешници се видяха в чудо как да избегнат разстрела , който наближаваше. Тома подгони голите им тела из апартамента, грабна рибата от кухнята и ги замери, точно преди да излязат от апартамента, както майка ги е родила. Кольо бе озверял от яд, но колкото и да беснееше, нещата нямаше да се променят. Той седна, наля си чаша евтино уиски, отпи няколко глътки и помълча известно време. Светът му се бе преобърнал само за минути. Той вече не беше щастливо обвързан, дори риба нямаше за Никулден. Потта се настани трайно на челото му, все едно решаваше трудна задача по математика.
Навън вече беше тъмно, когато Тома излезе от жилището (което вече не беше семейно) и се отправи към къщата на Никола. Преди това обаче му дойде на ум, да мине през кварталното магазинче и да вземе бутилка вино, колкото да не отива с празни ръце. Кратко след това той стигна до къщата на приятеля си. Къщата беше украсена с разноцветни лампички, сякаш излязла от американски филм с участието на Робърт Де Ниро. Натискайки звънеца на два пъти, Тома си мислеше дали и Никола няма да го отхвърли и да се наложи сам да празнува Никулден. Това обаче не стана, защото при вида на Томето, Кольо се зарадва и покани стария си познайник в скромната си, но богато украсена къщурка.
Трапезата бе отрупана обилно, като в центъра на й се отличаваше прясно сготвеният пълнен шаран, който Никола беше хванал по-рано през деня от язовира. Никола тъкмо се готвеше да започне да вечеря сам, когато Тома бе звъннал на вратата. Двамата седнаха, настаниха се удобно и си напълхиха чиниите с риба. Гостенинът разказа на своя стопанин за бедите , които му се случили по-рано през деня. След кратко мълчание и у двамата ни герои се настани празнично настроение.
-Наздраве, брате! Да ти се слави името, да пребъдеш в живота , все така да имаш късмет в улова, собствен магазин за риба да отвориш... Благодаря ти, че избра да празнуваш с мен! Оценявам го, наистина!
-Нека по-добре да започваме да не изстине. Надявам се да ти хареса това печено шаранче. Много зор докато го уловя днес. Но поне си струваше. Наздраве!
Така въпреки че по природа Никола си бе самотен, този Никулден за него всичко се промени. Беше преоткрил един приятел в лицето на Тома, а когато „няма риба, и ракът е риба”, както е казал народа. Тяхната дружба продължи още дълго време, но точно колко... никой не знае, но със сигурност продължи до следващия Никулден.
Автор: Иван Иванов от Свищов
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс 2013 на Gramofona.com за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
