Един ден имаше голяма буря. Едри капки дъжд се сипеха от небето и се разбиваха в земята. Вън беше много студено и аз бях заточена вкъщи. Бях малко настинала и не ми позволиха да отида на гости у една моя приятелка. Умирах от скука и се чудех какво да правя, когато ми хрумна брилянтна идея. Вън имаше страхотна буря и беше точния момент да си взема купа пуканки и да гледам някои филм на ужасите, но преди това реших да си проверя пощата. Взех лаптопа в ръце, влязох в интернет и видях, че имам едно съобщение. Кликнах на него и пред мен се показа една интересна картинка на едно момче, което лови риба заедно с баща си. Под нея беше изписано, че се организира конкурс за най-добра риболовна история. Винаги съм искала да участвам в конкурс. Помислих си, че ще е интересно, но не знаех какво да разкажа, тъй като нямах особено интересни риболовни случки. Затворих страницата и реших да си пусна филма. Взех купата с пуканките, гушнах възглавницата си и се настаних удобно в леглото. По едно време започна да ми се доспива, дъждът винаги ме унасяше. Накрая се предадох и реших да си взема една малка дрямка.
Когато се събудих до мен стоеше едно момиче. В първия момент много се стреснах, но се оказа, че тя ме познавала от малка. Когато се заприказвахме, я попитах, как е успяла да влезе в нас, а тя ми отговори, че съм забравила да заключа вратата. Реших да я почерпя с шоколадови бисквитки и чаша топло мляко. Това момиче беше много интересно, сякаш не е от нашата планета. Беше много умна и приказлива. Когато я попитах за какво е дошла, тя ми отговори, че иска да ми помогне за конкурса. Аз я изгледах странно и попитах от къде знае, а тя ми отговори, че просто има такива сили. Помислих си, че е луда и започнах да се плаша. При първия удобен момент, когато тя не гледаше към мен, щях да се стрелна към телефона, за да се обадя на някоя приятелка да ми дойде на помощ. Бях твърде гостоприемна да я отпратя, а и тя знаеше много неща за мен. Тогава започна да се смее и ми отговори, че е нещо като помагач на малчовци. Тотално я помислих за луда и ме побиха тръпки. Започнах бавно да се отдалечавам от нея, а тя продължи да разказва.
- Едно врабче ми каза, че си ходила само веднъж на риболов и дори не си се качила в лодката, а само си наблюдавала отстрани, как се веселят брат ти и баща ти. Тогава си се разсърдила и си казала, че повече никога няма да ходиш на риболов. За това съм аз тук, да ти покажа забавната страна на това да ловиш рибки с приятел - заяви тържествено момичето с усмивка.
Аз я гледах странно с недоверие и продължавах да си мисля, че е някоя шизофреничка. От къде можеше да знае толкова много неща за мен?
- Хайде де! Ще бъде забавно! Рибки тук, рибки там хйхи - смееше се момичето
Започнах да гледам все по-учудено и накрая си помислих, че лудата може да съм аз, но какво от това? Тя щеше да ме заведе на риболов, а аз тайно от дълго време желаех да отида, така че:
- Добре! Да го направим! Почти сто процента съм сигурна, че сънувам, но да го направим! - казах аз решително.
- Хи-хи! Казвам ти, че ще бъде забавно. Аз се казвам Зоя, приятно ми е да се запознаем!
- Ралица - отговорих аз - И на мен ми е приятно, е хайде да тръгваме, но жалко, че вън вали - казах тъжно аз.
- Вали? Така ли? Погледни през прозореца отново, само че този път по - добре! - заяви Зоя.
Вън нямаше и следа, че е валяло. Слънчевите лъчи се разпростираха върху всяко кътче от земята. Беше толкова топло, а само преди секунди имаше буря. Това бе наистина странно, но какво от това? Отивам на риболов!
- Но как? Ти? - започнах да заеквам от учуда.
- Как? Защо? Да, аз! Хи-хи - започна да се смее Зоя - да тръгваме!
Не ми стана ясно от къде ще вземем лодка и въдици, но сигурно Зоя имаше някакъв план. Бях много весела. Бързо се преоблякох и бях готова да тръгваме, но когато се върнах в хола видях, че няма и следа от Зоя. Колко съм глупава, сигурно съм си я измислила, защото много ми се ходеше на риболов, а никой не искаше да ме заведе. А може би тя ме е зарязала. Така е, винаги си патя, защото бързо се доверявам на хората. Когато бях готова да заплача, чух смях от другата стая. Това бе Зоя! Забързах се към кухнята, а тя беше седнала и хрупаше пуканки. Казах й, че живея твърде далеч от морето, така че ще си хванем такси, а тя не възрази. Слязохме пред блока, за да изчакаме таксито. Тогава видях съседката ни. Тя ме попита на
къде отивам сама, а аз й обясних, че отивам на риболов с приятелката ми Зоя. Съседката направи странна физиономия и продължи нагоре по стълбите. Аз със смях се запътих към таксито, а вътре в него се беше настанила Зоя. Таксиметровият шофьор ме попита на къде отивам, а аз му отговорих, че отивам на риболов. Той ме погледна и попита дали не съм твърде малка, но аз заявих, че ще ходя с приятелка, така че всичко е наред. Той се обърна и продължи да гледа пътя си. Когато стигнахме до пристанището, шофьорът паркира колата. Тогава аз му платих и с новата ми приятелка бързо се затичахме към лодките. Исках да избера една синя лодка, но Зоя каза, че тази е по-хубава. Когато се обърнах, видях малка жълта лодчица, а на нея с бяла боя беше изписано „Ралица”. Моето име! Що за късмет. Със смях се запътих към лодката и се отправихме към открито море. Пуснахме въдиците и чакахме някои рибка да клъвне. Бях на седмото небе. Смяхме се, ядохме ядки и си приказвахме за най-различни неща. Мина дълго време, а аз още не бях уловила нито една рибка. Започнах да се натъжавам и в този момент нещо започна да трепти. Зоя започна да крещи и каза да си издърпам въдицата, защото рибка е клъвнала на нея, но аз не знаех какво да правя и страшно много се притесних. Тогава тя закрещя с всички сила и дръпна въдицата към мен. Аз я хванах здраво, но явно я дръпнах прекалено силно, защото рибката изхвърча. Започнах да правя кръгове с въдицата, за да поема улова. Тогава рибката се измъкна от кукичката и падна в блузката на Зоя. Тя пищепе, а рибката се мяташе наляво, надясно в блузката й, а Зоя пищеше и пищеше. Стоях отстрани и се смеех, не знаех какво да направя. Когато рибката спря да се премята, Зоя я изкара изпод блузката си и направи страшна физиономия. Аз още повече започнах да се смея. Забелязах, че е станало твърде тъмно, което значеше, че е късно вече и трябва да се прибирам. Да ловиш риба било сто пъти по-интересно, отколкото да гледаш как някой друг я лови. Не ми се тръгваше, но се налагаше. Бях на седмото небе от радост, че улових рибка. Тогава заявих, че искам да хвана още една и няма да си тръгна докато не го сторя, но Зоя каза, че трябва да се прибирам вече. Почти наближавахме кея и в този момент ми хрумна идея да метна греблата във водата за да останем още малко. Когато го направих, Зоя започна да се смее и каза, че така няма да стане. Хвърли ме във водата. Аз цопнах, а тя след мен, но преди това беше взела рибката в една торбичка. Започнахме да се плискаме и да си играем. Плувахме до брега. Когато изсъхнахме, извиках такси, за да се приберем. Осъзнах, че приказката е свършила, но Зоя ме дари с най-хубавия следобед. Когато се прибрах бях много изморена. Майка ме чакаше ядосана на вратата. Започна да разказва, че съседката ме видяла да отивам сама на риболов и да се качвам в едно такси.
- Не бях сама! Зоя беше с мен! - започнах да креща аз.
Но тя продължаваше да твърди, че съседката ме видяла сам сама, а и приятелката й, която работела на пристанището ме видяла сама да наемам лодка, после сама да плувам в морето и да се смея. Аз заплаках и продължавах да твърдя, че едно момиче на име Зоя беше с мен, но тя не ми повярва. Тогава й показах рибката, но всъщност тя не беше никакво доказателство, че е имало някой с мен. Ядосана се пребрах в стаята си, блъснах вратата и се проснах на леглото. Тогава зад шкафа се чу някакво кикотене.
- Зоя!!! - изкрещях аз.
- Хи-хи. Е сега има ли какво да разкажеш? - засмя се Зоя.
- Но, ти си тук и аз те виждам. Защо никой не ми вярва, че беше с мен? - казах тъжно аз.
- Лека нощ - каза Зоя.
Това бе последното нещо, което помня. Реших да разкажа за приключенията с тайнствената ми приятелка. Може би всичко е било просто сън! Вие как мислите?
- Сън? Какъв ти сън? А й пропусна да разкажеш за ...- каза Зоя, но аз бързо я прекъснах.
- Зоя? Ти от къде се взе? А и се разбрахме, че за това няма да кажеш на никого! - заявих аз.
- Добре, но ще го споменем в някоя друга история - засмя се Зоя.
Ралица Т. Николова
гр.Бургас
9 клас училище НУМСИ „Проф . Панчо Владигеров”
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс 2013 на Gramofona.com за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
