Часът бе 4:30 сутринта, а времето ясно и обещаващо.
Очакванията бяха големи, защото сезонът все още беше слаб. Тази година риболовът не даваше нужната увереност на рибарите за изкарване благоприятно на зимата, защото всеки от тях се надяваше на добър улов и доход от него. В малките Черноморски градчета препитанието е основно риболовът и големите надежди идват с него.
Часовникът удари 5:00 и трябваше да се отправям към пристанището на града, където ме чакаше моя колега по любимо занимание- Методи. Пътят не беше дълъг, но в стремежа си да стигна навреме, забравих голяма част от своя рибарски инвентар и се наложи да се върна отново за тях. Бях загубил най- много 10 мин., но телефонът ми звънеше непрестанно.
Беше Методи, който бе разбрал в съня си, че ще ни споходи късмет днес.
В 05:15 часа вече бях на път за срещата ни на кей номер 2 при лодка с номер 313, с името на бабата на Методи-Лора. Успяхме да отпием по глътка прясно, топло кафе и да се приготвим за бъдещото рибарско приключение. Качихме се в лодката, миришеща все още на боя от вчерашното пребоядисване, настанихме своите такъми, приготвихме мрежите, които 3 дни се мъчихме да почистим, защото ветровете дори тази година не бяха в наша полза, запалихме двигателя и докато се ослушвахме в неговата песен се чу звукът на включването на скорост, предвещаващ тръгването ни към местността, в която по принцип се намира нашия риболовен район.
Докато напускахме пристанището на града, неговите черти постепенно избледняваха и се отмиваха от изгряващото слънце. То бавно се прокрадваше зад леко облачното небе, като прокарваше лъчи и описваше цялата структура на пристанището.
Пристанището носеше името на града, Бигаро, а долината до него е известна като “Пътят към рая”, просто защото никъде другаде не се наблюдаваше такова красиво съчетание на планина, долина и морски бряг. Пристанището бе създадено през 1851г. от немския архитект Клаус Рутховен, който след смъртта си стана почетен гражданин на града. В сградите и мястото на кейовете се наблюдаваше морска изисканост, красив стил, съпровождащ Европейската култура през 20в.
Не бяха изминали 20 мин. От нашето импровизирано плаване, а на мен вече ми се връщаше на брега. Не крия, че това бе първият път на моето влизане за риба. Методи се усмихваше през цялото време, сякаш предусещаше, че това ще
завърши смешно.
- Погледни отстрани- каза Методи
- Какво?-отвърнах аз.
- Погледни вълшебството на морето. Това не се забравя лесно.
И докато се оглеждах и опитвах да фокусирам това, което ми показваше той, пред мен излезе обаянието на танца на делфините. Те изглеждат,мисля, като пет, но със сигурност бяха поне 12, защото се показваха и скриваха зад вълните и под водата.
На мен ми изглеждаше всичко много красиво, защото сега за първи път се докосвах до морските същества.
Малко след това усетих леко напрежение и познато чувство. Спирахме.
Методи ми подаде греблата и ми показа как да ги сложа по местата им. От мен се очакваше да греба с тях, защото трябваше да пускаме мрежи. Трудно се удържаха, но след втория опит успях да подхвана курс, далеч от брега. Мрежите бяха дълги повече от 300 м., а времето ни притискаше. След като бях вече с изтръпнали ръце и крака, а студът леко нашепваше в ушите ми, лодката подскочи леко, нещо , което предвести последната шамандура на мрежата. Тя тупна във водата, потъна за миг, но изплува отново. Във водата вече беше нашата надежда за храна, получаване на средства и утеха в риболовния сезон.
За миг постояхме на едно място съзарцани в заобикалящото ни вълшебство, преди да ни нападнат ято чайки, борещи се за останалата ни закуска от сутринта.
По пътя за връщане, следяхме останалите рибари и тихичко се надявахме нашата мрежа да бъда по- пълна от техните. Усещахме желанието и възторгът на всеки един рибар и можехме да прочетен мислите му през шапката, предпазваща го от студа и очите изпълнени с надежда. Пристигнахме на пристанището, точно корабът “Мария Августа” акостираше при чакащата го тълпа от хора, които не пропускаха да се наредят за по- евтина и прясна риба.
След кратък коментар за днешния риболовен ден, аз и Методи потеглихме към своите домове, където ще очакваме утрешния ден, за да проверим своя късмет.
Започвам обратно броене.
Автор: Мартин Грозев
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс 2013 на Gramofona.com за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
