Здравейте, изпращам Ви разказ на Дени Костов. Той е ученик в Професионална гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" гр. Видин. Има награди от международни и национални литературни конкурси, но няма компютър. Мими Тодорова
Ръководител на Литературен клуб "Аз творя"
Рибарска раздумка
- Ех, тъй, тъй! Най-сетне глътка кислород! – дълбоко въздъхна Стария.
- Моля! Та тук вони ужасно на водорасли, риба…
- Именно! – прекъсна го Стария. Ти си много млад, не разбираш нищо.
- Мхм! – недоверчиво прие Младока и се почеса по главата.
- А… кое не разбрах?!
- Ето, виждаш ли? Не разбираш нищо! – намигна му дъртия.
- А! – „зарежи“ – каза си младия и го подкани. Ще ловим ли риба днес?
Старият затвори очи, въздъхна и се излегна в лодката.
- Щом искаш – лови!
Насред Дунава сме, в лодка, с въдици в ръце. Какво друго ще правим, освен да ловим риба?!
- Е, млади ми момко, мислех, че си ме разбрал, но не си..
- О, по дяволите. Ще хвърляме ли въдиците или не?!
- Не! – съвсем спокойно и лежерно отвърна Стария.
- Какво?! А… добре, аз хвърлям – изнерви се младия.
- Преди да хвърлиш, ще е добре да ме разбереш.
- Защо?
- Защото… Нещото е много, много важно – отново с голямо спокойствие отговори той.
- Изнервяш ме!
- Мхм. Хайде говори!
- Ами добре! – изправи се Стария и започна важно, важно. Представи си… Севера и Юга, Изтока и Запада…
- Е? – прекъсна го младия.
- Е? Двете са пълни противоположности, нали?
- ДА!
- И… по принцип, противоположностите се привличат, но това не означава, че двете не бива да се разделят, макар и за малко.
- Защо ми казваш това?
- Пак ли не ме разбра?!
- Не!
- Е, добре . Представи си… че се намираш във вода…
- Във вода съм! – възкликна
младия.
- Добре, де! Не се нерви, не ме прекъсвай.
- Хубаво!
- Във водата има много животни, но истинските – тези, от които трябва да се пазим са извън водата и не влизат в нея – и му намигна доволен от себе си Стария.
- За… какви животни говориш? – озадачен се заоглежда невръстния.
- Е! Ти го каза.
- Кое?
-… че са животни.
- Кои?
- Жените.
- Жените?!
- Жените.
- Прощавай, ама… защо?
- Случвало ли ти се е да си у дома и да седиш? – запита философски той.
- Не! – поклати глава той.
- Ами… Случвало ли ти се е навън да вилнее буря и ТИ да НЕ си ВИНОВЕН?
- Не!
- Добре… Ами случвало ли ти се е някой да е болен и ти да нямаш нищо общо.
- Не.
- Е!
- Е!...Какво?
- Хайде де, не си толкова глупав?
Младият се прокашля.
- Не, не съм – ти си женомразец!
- Пфу… как може да си толкова… Просто времето за риболов е твоето време, време за почивка от противоположността, време за глътка кислород…Момент, в който Юга си е на Юг, а Северът на Север. Риболовът е мъжкият полюс.
- Не – изсмя се Младия! Това го разбрах, но освен че не съм глупав и съм търпели, аз съм и много умен. Ха,ха. Прецених те от първите две секунди – ти си мързелив!
- Хубаво, мързелив съм! Ако още държиш и не си толкова мързелив – хвърляй!
Младият се замисли и каза:
- Не, не, ще си почина, нека и аз да бъда мързелив…
И двамата задрямаха под лъчите на силното слънце в лодката, която се клатушкаше по средата на Дунава, а от палубите на преминаващия круизен кораб възрастни двойки германци ги гледаха с биноклите си.
Дени Стоянов Костов
Род. на 15.10.1996 г. – 11 г клас
Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Видин
с. Търняне
ул. Трета № 25
Област Видин
Мейл: [email protected]
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс 2013 на Gramofona.com за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
