На Никулден по стара традиция се похапва шаран. Това е традиция, основана на легендата за Свети Никола, моя дядо по бащина линия.
- Не ми ли, вярвате?!
- Вярвате или не, аз нося неговата фамилия - Николова!
Дядо Никола беше повелител на моретата, водите и ветровете. И бе сторил чудо: като запушил пробойната на един кораб само с една риба и то не каква да е, а шаран...
Едно време всички морета били сладки и в тях имало ей, ей такива шарани....С люспи като петачета и голи като беднячета...
И поверието е точно такова: на Никулден да скъташ от люспите на шарана няколко по-големи, за да дойдат големи пари през годината в дома и да не мислиш за насъщния… Но парите няма да дойдат от небето, ще трябва и да се потрудиш и да бъдеш хрисим като шаран през цялата година. Да плуваш в тихи води, сиреч, да не създаваш проблеми и главоболие на началниците. Или на бизнес дамата, с която делите спалнята, вилите и колите...Или да не се месиш в делата на кмета, даскала и попа!
А всичко в този живот се заплаща: едни плащат за мълчание, други за вярност, трети да не ги издадеш за някои грехове...Ама това е, като синджир марка, но без значение. Кой за какво ще ти плати, важното е да получиш пари и ти! И този Никулденски шаран да ти донесе голям късмет.
Та преди много, много години, при една силна и страшна буря един кораб започнал да потъва. Дядо ми, Никола хванал с голи ръце един шаран и с него запушил дупката, през която влизала водата. Така той спасил себе си, хората и кораба.
Много пъти е помагал е на изпаднали в беда и морски бури моряци, вършил е Чудеса и добри дела, закрилял дома и семейството.
Много често са идвали хора у дома, да му Благодарят за направеното. Да му донесат малък дар или просто да му поискат съвет при нужда и да се посъветват с един честен и мъдър човек. А в днешно време мъдрите хора са като" Игла в купа сено", иди ги търси. Я намериш един, я не!
Но дядо ми беше не само добър, мъдър, но и много справедлив справедлив човек. И точен като "везна". При него нямаше това, онова. И много мразеше въртиопашките, с които днес е пълно наоколо ... Имаше чувство за мяра и чувство за хумор.Което много рядко се среща в днешно време
Самият Господ наш, беше го надарил с благ характер, ум и златни ръце. А, характера, характера е най- важното нещо на човека...Повярвайте ми. От характера, зависи всичко...
Да общуваш с един дядо, да попиваш и черпиш ум и разум не е никак малко. И когато той ти разказва нещо, от душа и сърце, то сякаш думите му се леят като мед, и сладят, сладят...И остават дълбоко в съзнанието, запазват си свое място там и се помнят с години, с години .....А на душата ти става хубаво, приятно, отпускаш се и слушаш, слушаш в захлас с часове... Боже, какви слова: думи благозвучни, благи, казани с такава лекота, с нежен тембър, сякаш са долетели от някоя лира...А когото свърши хубавата история или приказка, вече непременно си извадил поука и имаш нови още по- хубави идеи..И чакаш с нетъпение следващите... А те са още по хубави..
Та затова дядо ми бе получил като дар от Бога реките, езерата и моретата...
Тоест, всичката тази водна сила, която е неудържима... Най- силните и най- буйните коне се обуздават от силни телом и духом ездачи. Така е и в живота, само на разумен и силен телом и духом се е паднало да управлява водната стихия. А, тя повярвайте ми е по- силна и по- страшна дори от огъня! Казват, че огън се гаси, но водата, с нищо не можеш я спря! Тя е непредсказуема, истинска водна стихия, която е непредсказуема и неудържима!
Единствено може да се сравни с жена ревнива. Която в силната си чиста обич е обладана от силна ревност. И чувствата и са се отприщили и ще пометат всичко пред себе си. Спирка няма... Като някоя пълноводна буйна река, която е разкъсала бента и за нея няма спирка...Всичко пред себе си помита, помита... Влачи цели дървета, дори мостове... Може да промени дори и речните корита.
Та да си дойдем на думата, само дядо ми по онова време единствен е успявал да укроти този силен гняв, и тези силни водни стихии и то само с благи думи, кротки слова , мъдрост и спазване на обещания. А именно: че ако не се укротят, в техните води няма да плуват кротките шарани...
В душите и на Водите има рани, рани които незарастват...И дълбаят все по- надълбоко, и ги терзаят, терзаят... Но с времето, с времето бавно, казват се лекували.... Стига да има вяра човек, да има мир и всичко да бъде с мяра и търпение! И Водата има - Памет! В търпението му е силата...в търпението е и любовта!
И мъдрия ми дядо, с търпение и умение, успял да улови с бентове реките. Построил много язовири и рибарници ...Изградил много ВЕЦОВЕ и обуздал тази водна стихия и неудържима сила в нещо разумно и полезно. А именно да произвежда електрически ток, така необходим за бита на хората. Язовирите ползвали за напояване и отглеждане на риба, а моретата и океаните за плажове, мидени плантации, улов на риба, морско плавене и така и моретата и океаните се вразумили. Започнали да стават разумни, нищо, че не са хора...Но и те разбират от блага дума. "А благата дума , железни врати отваря!" В това се състои и силата на словата, да достигнат до дълбините на душата.... Да я поразтърсят, да я помилват, да я погалят, да вдъхнат малко Вяра и Надежда и онази чакана Любов. Че света е хубав, но понякога е и лош... Лош, буреносен, неудържим като водна стихия....но с търпение, всичко се постига! А, това не е никак малко...И не се постига никак лесно...Кой друг би се осмелил и помислил изобщо да се справи с тази
водна стихия, никой! Защото се изисква нещо извън човешко, нещо Божествено, а за това трябва самия бог да те е дарил. За да сътвориш чудо, не е задължително да си Чудотворец. Може да си обикновен човек, може да си дори малко дете. Но да помогнеш от сърце на нуждаещ се и в това се състои чудото...И днес стават чудеса, но по онова време, само дядо са го нарекли Свети Николай Чудотворец.
И самия Бог му е избрал един ден в годината, който специално му е посветил само на Него и шарана.
Тъй като шарана отдавна е бил станал негов слуга и благодарение на него се били спасили всички при онази зловеща и страшна буря в морето.
Дядо ми сътворил цяло чудо и с човешката си любов, подарил живота на хората....
А в днешно време, човешката любов е останала там, там някъде назад.....Изместена от човешката алчност за пари, жалките лъжи, платената любов и всичко, което има само някаква привидна стойност, но не и цената на човешката любов към ближния....
А от нея повярвайте ми няма нищо по- хубаво, по- ценно и по- търсено.....От тази обикновена човешка любов!
Сега в дните около Никулден и Коледа има най- много самотници...Самотници в пълния смисъл на думата, хиляди неразбрани и неоценени...
Милиони, Милиони хора я чакат, с нетърпение да я срещнат...тази Човешка обикновена Любов...Да я открият в очите на най- близките си , но за съжаление, нея я няма.....Просто я няма…Дори малките остатъци от искрици угасват в мрака около нас. И сякаш единствените проблясъци за нея изчезват напълно...А хората се молят , надяват се, но понякога просто се разминават с Любовта!
А други които са имали късмета и щастието да я открият в този материален свят тази любов, по една и ли друга причина не са успели да я задържат... И са я изгубили безвъзвратно...И никога, никога няма да си я върнат обратно...Защото човешката любов изисква взаимност, не търпи дребнавости, не търпи и не понася въведените от нас елементарни цени...Непрекъснатите сметки, сметки.... пари…. нито интереса дори...Тя просто иска "Обич за обич"!
И колкото повече даваш и обичаш, толкова повече трябва да получаваш!
Но за жалост, в този материален свят, чувствата нямат стойност...И след време се чувстваш, така сякаш си се закачил на въдицата на някой. Който изобщо няма намерение да те пусне обратно в морето. Дори и ти да му изпълниш трите желания. Този алчен рибар просто е хвърлил стръв за да те улови и да те хапне ...За него по- важното е да е сит.
Днес на този Чудотворец се кланят всички моряци, богатите банкери и бедните рибари.
Той е моя истински дядо Никола, а аз неговата внучка, Ви разказвам една истинска легенда.
Легендата за един обичан и почитан от всички Светец. И за всички, които вярват в доброто, обичат морето и рибата и хубавия град Бургас.
Градът в които се влюбих и аз!
Точно до часовника, до един от Символите на Бургас:
" ЧАСОВНИКЪТ
Часовникът тик-така, тик-така,
за да прогони сякаш мрака.
Любов в тъмното ме чака,
за да се слеем двама с мрака.
От любов сърцето силно бие,
повярвайте ми всички Вие.
Любов под часовника ме чака,
усещам дъха любим в мрака.
Любов - ново утро, ден след мрака,
Бургазлия под часовника ме чака.
Любовта тик-така, тик-така в рими,
а мъжете на Бургас са несравними!
Днес пред Общината на Бургас
се чакат много влюбени от нас.
И бушува страшна буря в тях
да чакаш и обичаш не е грях! "
Днес пред часовника всички похапват рибка и в сърцето им нещо припка, припка...
В празничния ден, едва ли някои ще се сети за мен, за внучката на дядо Никола, всички следват строго протокола: Вкусен, топъл рибен Курбан, скумрия на скара и после винце, всеки да прокара, ала с чашка само за мяра...И готвачи- моряци, все с мустаци, като раци!
Та в чест на моя дядо Свети Никола, на трапезата ни има шаран, както традицията повелява.
А всеки обича да похапва шараново блюдо. Макар някои да казват за шарана, че е Риба тежка, мазна или мирише на тиня и талуг...
Но на сухо пошляпва, пошляпва, ама като я извадиш от фурната или тигана, па като ти замирише, замирише, оня ми ти шаран, чак пръстите ще си оближеш... Ухае, та се не трае. Всички наоколо ще смае.
/ Е, има и такива не покиси, дето риба не ядат, а пък само я ловят../
А очите ти все в тавата, тавата гледат...А устата ти се пълни със слюнки...и преглъщаш, преглъщаш неволно. А хапнеш ли хапка от препържения до златисто хрупкав шаран, със счукано чесънче, бавно преглъщаш. А мазничкото рибено мезе като масълце се топи, топи по небцето на устата и преглъщаш...преглъщаш...И посягаш отново, за парченце хрупкаво и ново.... Виж тече ти по брадата, от мазнината... Избърши се и пийни от винцето, божествен елексир, за шаран от всеки вир...Или пенлива бира, ако Ви се намира...
Казват, че на самия Никулден, едни похапват рибена чорбица, други печен пълнен Шаран, а най- капризните
го обожават препържен до златисто, с лимонче.....
От хилядолетия насам има стари, стари рецепти.....И всички те са с пожълтели страници от вехти кулинарни книги....но има една, която само аз я знам от баба ми:
" Шаран с бира
Щом шаранче ти се намира,
ще се намери и бира…
Купи шаранче и праз
и сготви го ти от раз!
В този студ и мраз,
хапни сладко с нас!
Орехи, гъби и бира
и уханието извира...
Олио, лимон, пипер,
магданоз и стар фенер.
Луна, звезди и мрак,
похапнете си шаран пак:
Шаранче печено на фурна,
сега като Ути ще се втурна,
да готвя "Бързо, лесно, вкусно",
с думи и рими най-изкусно...
С пиперче черно и червено
шаранчето да е украсено.
ала да е шаранче вече уловено...
Боже, Мили, ах, че вкусотия,
с един шаран каса ще изпия.
Може и буренце с винце,
хапни си рибено месце...
Шаранче с бира
и римата извира!
Хапнеш ли няколко шаранки,
обръщаш вече дамаджанки!
На Никулден се пият,
леят - дамаджанки!
И плуват около нас шаранки...
На Никулден всички пеят,
за шарани и шаранки.
И похапва всяко чадо
от шараните на дядо! "
Внучката на Свети Никола: инж. Ирина Николова
п.п. Умея само аз да смятам,
от дума не се отмятам!
В тинята като шаран плувам,
и от нищо не се срамувам!
