Имало едно време един дядо и една баба. Те живеели в малка къщичка на брега на реката. Дядото се казвал Вълчо, но бил кротък като агне, а бабата се казвала Добринка, но била люта като люта чушка. Още преди да пропеят първи петли, почвала да нарежда. „Днес да преметеш одаята и двора, да нахраниш кокошките, да сипеш на прасето и да издоиш кравата. Кат стане пладне да туриш гърне с боб на печката.”

По цял ден шетал горкият старец, а Добринка ходила в съседките на раздумка. А като се върнела все търсила кусури. Манджата била солена, водата в бакъра ту топла, ту студена, кокошките спрели да снасят, млякото на кравата се пресякло…. Нямалa угодa и за всичко бил виновен Вълчо. Един ден му заповядала: „Днес, като свършиш къщната работа, да отидеш при Митьо рибаря и да купиш шаран. Утре е Никулден!”

Залисал се Вълчо в работа. Керемидите на покрива поправил, градината полял, жребчето с овес нахранил и кога погледнал, почнало да се стъмва. Турил пари в пояса  и забързал към къщата на Митьо.

- Закъсня, байно, всичката риба продадох.

Натъжил се старецът. Как ще се върне вкъщи с празни ръце?

- Къде ти е рибата? - разлютила се Добринка, а от очите ѝ хвърчали искри. Утре дружките ще дойдат, с какво ще ги гостя?

- Тъй е Добринке, не мой без риба на празника. И утре е ден. Все ще измислим нещо.

- Махай се от къщата още сега и без риба да не се връщаш! – Добринка залостила вратата под носа на слисания старец.

Тръгнал той в тъмното, прекосил пътеката и право на брега. Вървял и се молил да стане чудо. И не щеш ли, настъпил нещо. Кога погледнал - серкме. Малко скъсано, но с късмет току-виж уловил някоя риба, да се отсрами за празника. Прекръстил се Вълчо, хвърлил серкмето и зачакал. Хванал само една риба. Но тя била най-красивата риба на света. На главата си имала корона, а по люспите си бисери. Сложил я в кофата и се завайкал. „Как да я занеса в къщи, как да я сложа в тигана?”

- Не се кахъри, дядо! - проговорила тя с човешки глас. Обещавам ти, че ще хванеш най-големия шаран, само ме пусни във водата и ела утре тук по същото време.

Замислил се старецът, пък заметнал серкмето. Хванал, не един, а два големи шарана. На  другия ден сготвил единия, а другия сварил на чорбица. Когато гостите си отишли, издебнал Добринка и тръгнал към реката.

- Тази вечер пак ще ме пуснеш  във водата, а утре като се хвана в серкмето, ще ме отнесеш  на Синия вир. Друг рибар да ме улови.

- Защо? Коя си ти? -  попитал Вълчо.

- Скоро ще разбереш, дядо! - отвърнала рибата.

Съгласил се старецът и се върнал вкъщи.

- Къде ходиш по нощите? - развикала се Добринка. Тука вили-мотовили, той на разходка тръгнал.

Замълчал Вълчо и разтребил. На следващата  вечер, когато поел  към реката Добринка го проследила. Скрила се зад храстите, видяла всичко и побързала да се прибере преди него. Щом  Вълчо се  върнал,  грабнала кофата и се разфучала.

- Каква я таз риба?

- И аз не знам Добринке.  Първо нея хванах. Примоли се да я пусна и ми помогна да уловя двата шарана. Как? -  не зная.

-  Кажи ѝ да говори, иначе ще я дам на котката! - заканила се Добринка.

- Недей, бабо! Не съм родена риба, а принцеса. Живеех  сред богатство, но бях недоволна. Клеветях готвачите, шивачите, придворните, дори конярите и стражата. Баща ми ги уволняваше заради лъжите и  капризите ми. Когато останаха малцина  на служба в двореца,  майка ми реши да ми даде урок: „Ще те превърна в риба, да се научиш да мълчиш и почиташ  хората! Ще живееш далеч от дома, докато намериш някой да ти повярва и друг да развали магията.

Години плувах в реки и морета  и търсих Синия вир.  Страхувах се, че ще ме изяде  акула, или ще ме хване лош човек и няма да видя близките си. Сполай ти,  дядо!   

Като чула думите на принцесата, Добринка се засрамила заради лютия си нрав. Домиляло ѝ за Вълчо и  му поискала прошка. Заедно отнесли принцесата до Синия вир. Рибарят, който я уловил развалил магията и се оженил за нея. А Добринка и Вълчо живели дълги години в сговор и щастие.

 

Автор: Нели Арнаудова

Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и: