6 декември е. Традицията повелява на този ден да дадем официален старт на нашия Никулденски конкурс за написване на рибарска история. За 11-ти път ви отправяме предизвикателство да ни разкажете най-любопитната история, най-интересната лакърдия, стих или разказ.
Условието е да са свързани с морето или риболова и да не са били публикуване преди това. Наградите, както винаги са повече от атрактивни. Победителят ще грабне 400 лв., класираният на второ място 150 лв., а третият ще получи награда от 50 лв.
Ще има и любопитни поощрителни награди. Ако риболовът ви е в кръвта, ако перото ви е леко, колкото и въдицата – очакваме вашите истории до 6 януари 2022 год. на email: ribarski_razkazi@abv.bg
Всяка една получена творба ще бъде публикувана и ще участва в надпреварата. Тежката дума кои ще бъдат победителите имат невероятния Ваньо Вълчев и колегата му Динко Динков.
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-то юбилейно издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
Вземате си думата въдица качвате се на колело и отивате на стария канал във ВАРНА ПЕСКАТЕ НА СКАРИДА ИЛИ НА ЧЕРВЙ И ИЗЛИЗА КАЯ.ТОВА Е !!! ПО ИНТЕРЕСНО Е ЛОВЕНЕТО НА РЕЧНИ РАЦИ .ТОВА СТАВА МРЕЖА КАТО В СРЕДАТА СЕ ПОСТАВЯ КОЛБАС ИЛИ МЪРША РАЗВАЛЕНО МЕСО .ФАКТБРА ИТЕ СЕ СЪБИРАТ И ОСТАВА ДА ГИ ИЗВАДИТЕ.ЯДЪТ СЕ ВАРЕНИ .
стореното и е готов на всичко, за да поправи грешката си. Връща се на язовира и осем дни от сутрин до вечер търси халката си в студените води. Когато видимо здравословното му състояние се е влошило, но той продължавал да търси, пазачът на язовира се свързва с Панайот и му разказва всичко, защото ако дядо ми продължи със сигурност ще стане пагубно за него.
Но най- голямото разочарование за нея е било вечерта, когато дядо ми се прибира без венчалната халка на пръста си и то дори без да забележи, че тя липсва. Пръстенът, който бил символ на тяхната връзка и специално гравиран с послание за вечна любов, останал във водите на карнобатския язовир. Баба ми толкова била обидена и разгневена, че събира два куфара, взима баща ми и се връща в града при родителите си.
Точно на Димитровден 1963 г. баба ми сутринта е започнала подготовката за празника си, когато в дома им пристига Панайот- голям приятел и колега на дядо ми. Бил тръгнал за някакъв язовир край Карнобат и му предлага да отидат заедно. Дядо ми никога не е бил на този язовир и въпреки че знае, че много ще ядоса баба от любопитство за мястото, тръгва с приятеля си. Татко ми тогава е бил на пет години, но ясно си спомня, че баба е била много тъжна и за първи
Ще ви разкажа за една случка, която ми беше любима за слушане в моето детство. Стара история, която ми е разказвала и баба, и татко, а сега аз разказвам на моето дете и ще я разкажа и на вас. Случка на над 50 години за силата на човешкия дух, за вярата, надеждата и любовта, които са всемогъщи. В младостта си дядо ми Борис работел на рибарски кораб, отсъствал дълго от дома, а когато се завръщал, не го свъртало да стои вкъщи. Обиколил е всички реки в България, както и много язовири и си водел тефтер, в който да записва датата, мястото и какъв улов е хванал. Винаги е твърдял, че се чувства по- добре във водата, отколкото на земят. В благодарност, че го пази от удавяне и му дава богат улов е кръстил баща ми Никола на Св. Николай Чудотворец. Баба ми Димитра е била изключително красиво, градско момиче от заможно, докторско семейство. Но в името на любовта си към дядо се отказва от удобствата на града и възможностите, които ѝ предлагат за реализация нейните родители и заживява на село в дома на дядо. Винаги е твърдяла, че най- голямата ѝ съперница за сърцето на дядо ми била водата. И както Ботев е възкликнал ,,Мила ми Венето, ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най- много тебе, дядо ми трябвало да озаглави любимия си тефтер ,,Мила ми Димитро, след водата обичам най- много тебе!,,. Винаги когато се е връщал и го е молела да ѝ отдели време и да заминат нанякъде, за да бъдат заедно, той е избирал или пътешествие по вода, или почивка в близост до река, защото ден, в който не е хванал нито една риба, за него е пропилян ден.
Бургас е бил винаги столицата на риболова. По нашите земи риболовът също е бил доста разпространен
А в наши дни риболовът е любимо хоби на огромен брой хора и смело може да се твърди, че по популярност отстъпва вероятно само на футбола и по-масовите спортове.