- Ще ходим с брат ми за риба. Къде? В „Слънчев бряг“. Там имам конак. Като ни замръзнат камбанките на река Хаджийска – отиваме в конака на топло. Комшията ми показа снимка на щука – цяла ръка. Снимал я с телефон. Отляво, отдясно. И ние, борсуците, тръгваме – ще търсим мястото по снимката – като детективи сме. Тук място, там място. Оглеждаме терена за фасове, за кенчета - тук фас, там кенче – и мятаме въдици. Дръжки. Аз не го мисля много: като няма – няма. Събирай такъмите, казвам на брата. Тъпо, ама к`во! И на къмпинга, как му беше името, между Сарафово и Поморие?
- „Европа“.
- Европата, де! Гледам, продават едни басамаци.
- Там целогодишно продават.
- Чакай, де! Спирам колата. Каква е тая риба, питам хората? Сулка, казват хората. Откъде я взехте, питам? От морето, казват.
Какво прави сулката в морето, чудя се, сулката е сладководна риба и няма работа в морето. Има, казват хората. Заливът е плитък и сулата идва тук да си хвърля хайвера. Купувам, и без да го мисля вадя парата.
Че като почна едно снимане с басамака: отляво, отдясно. Ми тя, рибата, красота. Че като почна едно римско ядене. Ядем и повръщаме, ядем и повръщаме. Най-много яде сина. Големият, де. Много е добричък, ама само яде. Хич не се радва на сулката, радва се на яденето. Това го кефи. И да цъка на компютър. А пък е 30-годишен. Има жена, дете. Не знам на кого се е метнал.
Знам обаче кого ще зарадвам: малкият син, в София е, студент. Кара яхта, сърф, ролери. И пращам снимките. Че като почна едно говорене по телефона: „Какво е това нещо бе, тате, колко тежи нещото, как го хванахте, борихте ли се с него, препарирахте ли главата му?“ Въпроси, въпроси, а лигите му текат на вайбъра. Каквото казах, казах! Толкоз! А за препариране не се сетих. Оставих му парче във хладилника, като дойде, да яде!
- Браво!
- Чакай, де! Тя историята продължава.
- Тъй ли?
- Тъй, я! Вечерта малкият сънува драма. Драмата се развива на огромен презокеански кораб, нещо като ноевия ковчег, където той води битка с огромна риба-крокодил. Представяш ли си? Цяла вечност. Като „Челюсти“ на Спилбърг. Накрая взел скалпа на рибата. После се снимал с чудовището отляво, отдясно – като за корица на „Плейбой“.
- И какво?
- Нищо, какво! Събужда се, облян в пот, чаршафите смачкани. Смарангясал се. Обаче нали учи за доктор – прави визитация. Натиска бутона на телефона и там, на дисплея, изскача снимка на кораб, приличащ на ноевия ковчег, рибата-крокодил, екипажът и той – изтипосани като за „Плейбой“... Ха, сега, де! На кого да вярва! Увеличил изображението и станал Бъстър Китон с каменното лице?
-Защо?
-Защото на крокодилa имало етикет, с надпис:
ILIZYON FISH-CROCODILE, 6 dekemvri 2020 g., SAIT GRAMOFONA, BULGARIYA,
BURGAS
борсук /язовец/ - обитава местности край река или извор.
басамак – голямо парче.
смарангясал се, жарг. – изпадам в лошо настроение, криво ми е.
Автор: Гочо Гочев
В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.
Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.
Благодарим и за неоценимата помощ на:
