Реших да ви разкажа за моите рибарски приключения чрез мама. Аз съм дете със специални потребности. Не мога да говоря правилно, но разбирам всичко. Когато се опитам да кажа нещо, искам да кажа толкова много неща наведнъж, че когато отворя уста не излиза това което трябва да бъде и аз се разстройвам. Но мама и татко ме разбират. Те ми помагат и ме научиха на толкова много неща. Децата странят от мен и рядко има с кого да си играя. Затова много често прекарвам с тях времето си навън сред природата. Най - много от всичко обичаме да ходим за риба. Още преди да се родя мама и татко са били големи рибари.

Всеки един свободен момент са прекарвали или на язовир Жребчево, или на река Тунджа. Мама даже е участвала и в състезания. Често е смайвала колегите си по въдица с богат улов и пълен живарник. Даже ми е разказвала как вечер, когато си легне и затвори очи още вижда плувката пред очите си от дългото и упорито стоене по цял ден на слънце .Ето такива са били мама и татко.

Сега ме водят редовно на къмпинг на морето. Къмпингът е на километър навътре в гората от плажа. Татко хвърля понякога въдица за морски риболов или се гмурка за миди и рапани. След това мама ги приготвя за вечеря. Имам си и хамак, а колко хубаво се спи на палатка. Много е вълнуващо и всякак година очаквам с нетърпение нашите морски приключения!

Миналата година отидохме на язовир Жребчево с приспиване на палатка и на риболов. За пръв път татко ми направи въдица от камъшева пръчка, корда, перо от птица за плувка, тежест и кукичка. Толкова много се развълнувах и бях толкова нетърпелива, че даже се разплаках. Хвърлих веднъж, хвърлих втори път, на третия път плувката ми се поклати и татко каза да дръпна. Какво щастие и последва вик, когато видях, че съм уловила първата си рибка.

Беше слънчевка. Сложих я в кофа с вода и дълго си играх с нея. Вечерта мама ни беше подготвила изненада. Нещо, което не бях виждала реално. Беше купила летящи фенери. Запалихме ги, всеки си пожела нещо и ги пуснахме към звездното небе. Аз си пожелах на глас въдица и столче като на татко. След това си легнахме и дълго слушахме воя на чакалите. Но мен не ме беше никак страх, нали татко и мама бяха с мен.

Тази година отидохме отново на нашето място. Този път и чичо и чинка дойдоха с нас. Вярно, нямахме слука с риболова, но пък си запалихме вечерта огън и си приготвихме чудна вечеря. Мама ми беше подготвила друга изненада, аз отдавна мечтаех за това. Беше купила тайно и донесла с нас телескоп, за да наблюдаваме звездното небе. Видяхме луната, звездите, мама ми разказа невероятни приказни истории за съзвездията. Дълго време не можех да заспя от вълнение. На следващия ден се прибрахме  къщи с невероятни спомени от преживяното и бързах да разкажа на баба и дядо.

Настъпи и денят на моя рожден ден! Появи се един вирус, заради когото страдат хората по целия свят. Не можах да празнувам както желая с моите съученици, но мама и татко направиха страхотна украса на двора и дойдоха на гости само най близките ни чичо, чинка, баба и дядо. И настъпи моментът за подаръците. Как се развиках от радост когато от големия пакет се показа най-желаният от мен подарък. Въдица и то каква, като на мама и татко и специален рибарски стол. За мен, само за мен!

Сега очаквам с нетърпение нашите нови рибарски приключения през новата 2021 година. Наслука!

 

Автор: Динка Костова и нейното специално дете Маргарита Костова 

Разказ по истински преживявания от едно специално дете и неговите родители,любители рибари!

 

В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.

Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.

Благодарим и за неоценимата помощ на: