В свободното си време винаги се опитвам да изляза сред природата. Но красотата и впечатленията от едно подобно преживяване се базира на факта, че местата винаги донасят много изненади: ще трябва да се заобиколят блата, потоци, реки и езера. Точно това, от което се нуждаех.

Върнах се от друго риболовно пътуване. Ще започна историята от самото начало.

Ден първи.

Е, какво да кажа, рибата беше напълно извън строя поради студеното времето и навярно covid ситуацията. Просто буквално измъчих всяка рибка, която улових. След като на два пъти преминахме избрания маршрут, няколко пъти и нямах късмет да клъвне, трябваше да се преместим с малката си дружина на следващото място за риболов.

Като цяло има много интересни неща под водата - например консервени празни кутии и различни примамки, които бяха останали и отрязани от други рибари.

Ето такова приятно и полезно забавление - за мен изобщо забавленията и откритията носят много приятни впечатления.

Ден втори.

На потока. Нощ, слана, половината небе блести над водата през ноември. Събудих се от алармата на телефона си. Беше ми толкова неохотно да изляза от палатката — и ужас. Чувам някакво шумолене край палатката, помислих, че е или лисица или чакал, още повече, че на пет метра от входа тлее дърво от нощния ни огън. Мързеливо излизам от спалния чувал, чувам, че някой  докосва скобата и палатката и тя вече се тресеше.

Замръзнах и тогава чух подушване, а това усещане почти ме скова от страх, че нещо ме подушва през плата. Изскачам с викове и крясъци, грабнах новата си придобивка, която взех за спешни случаи (това е уред за защита от диви животни), отварям сенника и какво да очаквам насреща ми мечка, която ме гледа. Опасявах се, че е надушила рибата, която уловихме по-рано през деня. 

Последва вик от моя страна! Запалвам уреда и го насочвам право в лицето на звяра. И  в същото това време започвам да разказвам на мечката всичко, което мисля за нея и таях надежда, че не е гладна и няма да ме нападне.. )))

Среднощният посетител, очевидно осъзнал, че не си струва да се обвърже с психо като мен, още повече облечено в пижама на корабчета, обърна се и хвана гората, но недалеч, се спря и започна да наблюдава зад едно дърво.

По това време партньорът ми излезе от палатката с мощно фенерче и нормален пакет от експлозиви, който веднага беше пуснат в действие  и след малко ни мечки, ни дяволи..

По начало планът ни беше да останем поне още два дни.. но след мечата случка, единодушно решихме да прекратим риболова.

Обобщавайки резултатите от този риболов, мога да кажа следното: Задачата за тези моменти беше изпълнена наполовина и с много екшън. И рибар съм и мечкар съм.. но най-важното, което научих е, че мечка от огън се не плаши.

 

Автор: Станислава Вълкова

В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.

Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.

Благодарим и за неоценимата помощ на: