Месец декември. Преди колко години вече и аз не помня. Събота ли беше или неделя, отиваме с един приятел да закрием есенния сезон на пъстървата на един от платените гьолове в края на града.

Още от предишния ден - безкрайни приготовления, то не са блесни, специални куки с пружинки, камоли, червеи, пасти, гранули, смяна на влакна (да не би на старите да им има нещо), само дето не сме закачили червеите на куките още от предния ден. Подсигурили сме се със сандвичи, кафета, безалкохолни, че дори и найлонови пликчета, да си носим улова в тях.

На следващия ден, както обикновено ставане в 5 часа, мъкнене на всички такъми до колата, събрахме се и право на гьола. Разгъваме цялата екипировка сякаш редим магазин, какво ли не? То не са столчета, масички, стойки, куфари, кутийки, колчета, че дори слагаме и празните живарници във водата и почваме.

Дънни, плувки, блесни се редуват цял ден, откачиха ни се ръцете и....НИЩО! Капо, пълно капо. Слънцето вече тръгва да се скрива и примирени с пълния провал почваме да 

събираме и да мъкнем обратно към колата. Добре, че се бяхме настанили близко до паркинга на едно малко кейче. Точно бях натоварил почти всичко и се връщам да взема последната си пръчка и гледам няма я. Викам си, сигурно съм я пренесъл вече. Отивам при колата и там я няма. Минава ми през акъла онази мисъл и когато поглеждам пръчката ми цепи с пълна газ по средата на гьола.

Явно все пак има риба.... взимам една от другите пръчки само с едно олово и започвам да хвърлям, за да си хвана моята. 7-8 опита и взе, че се преплете, почвам да вадя.....

Дърпам, дърпам - тежи много, додърпах пръчката до кея. Навеждам се, точно я хващам и пляс..... взех, че паднах във водата. Вярно, само до коленете, ама все пак си е декември - студ.

Тръгвам да навивам - крадливата пъстърва още е на куката. С доста борба все пак можах да я изкарам - хубав екземпляр - 600-700 грама. Как и кога беше успял да ми дръпне пръчката във водата, не успях да разбера. 

В крайна сметка закрихме сезона успешно с една незабравима история. Намокрих си краката, но си спасих въдицата и до ден днешен пада много смях като се сетим.

Автор: Любомир Дуков

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”Пристанище Бургасобщина Бургас"Черноморски риболов" АДМедицинска лаборатория "ЛИНА"Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.