Днес е събота и аз съм щастлив, че мога да се шляя спокойно, за даскалото ще уча утре. Майка ми в такива случаи казва: “Моят син е майстор на `нищоправене` ”. Тя си свирука в кухнята, доволна, че изядохме всички палачинки на закуска. Ние двамата с баща ми сме “славеи”, рано си лягаме и рано ставаме сутрин. Тя като стане рано, за да ни приготви закуска, особено в почивните дни, го счита като принасяне на жертва. Татко днес е много потиснат, обикновено той разведрява семейната атмосфера и аз съм притеснен, а не зная причината. Ровя в нета да намеря нещо интересно, за да завържем разговор.

 – А, ето! – възклицавам. – Тате, днес се очаквало да минат пасажи зарган в залива. Да грабваме дядовите въдици и да отиваме на моста.

Опасявам се, че ще почувства изкуственото ми въодушевление. Но той е съсредоточен в лаптопа си и възприема предложението ми буквално.

 – Тъй ли? Къде го прочете?

Показвам му новинарския сайт. Снимката на въдичарите, налазили моста е прясна, отпреди час.

– Гледай ти! Няма още осем часа и колко много рибари са отишли! – поглежда ме с весело пламъче в очите и се случва неочакваното. – Хайде и ние да ходим, щом си рекъл!

Нямах точно това предвид, но заради баща си, съм готов да изпълня собственото си предложение. В гаража са въдиците на дядо ми, той почина преди една година внезапно на шестдесет и четири години. Беше страстен рибар, имаше си колиба на Ченгенето, стара лодка, мрежи. Продадоха всичко, само въдиците останаха.

След половин час вече стърчим заедно с всички въдичари, с надеждата да хванем от тези морски змии, наречени риба-зарган. Майка ми мърмореше, че зарган има до октомври, а сега сме вече ноември, но все пак призна колко топъл е тази година предпоследният месец на годината. Живеем близо до Морската градина, а да се преструваме на рибари умеем, докато беше жив дядо гледах баща ми как го прави, зная това онова. Но съм изненадан от действията на татко днес. Толкова лесно да се навие!

– Тате, май счупихме всички рекорди за подготовка на риболов! – изричам доста високо, загледан в акостиралите кораби и крановете на пристанището.

– Дядо ти се подготвяше много, защото спазваше табиета – моят родител ме поглежда, но аз не се обръщам към него. – Знаеш ли какво е табиет?

В този момент чувствам, че кълве и започвам да се боря с въдицата. Когато виждам дългата тънка риба да се мята във въздуха, се чудя колко е дълга човката й и въбще как се е хванала на куката.

Наоколо почват да ми викат да държа здраво, а баща ми нехае, въобще не показва признаци, че се вълнува.

Аз съм на тринадесет години, но вече съм наясно – колкото повече не ти пука, толкова повече ти върви. До обяд улових три риби, а баща ми и другите наоколо – нито една.

Прибираме се към един часа вкъщи.

– Носим обяда! – провиква се тати. – Синът ти е рибар като дядо си! –  Мама започва да охка и ахка, да ме хвали, но гледа баща ми. – Ние бяхме трима там на моста. Дядо му беше дошъл да ни помага!

Гласът му се задавя, преглъща сълзите си.

– Той нашият син не само му носи името, ами е висок и сръчен като него! – мама започва да говори повече от обикновено, а тя приказва много и излишни приказки. Наднича в кофата и продължава: – Ах, милите ми зарганчета! Дайте, аз ще ги изчистя!

Моята майка не само умее да говори, но обича всички и всичко. Само тя може да се умилява при вида на тези грозни змиевидни риби с дълги човки. Двамата с нея се преструваме, че не сме забелязали мъката на татко ми.

В кухнята, докато се умилквам около мама, за да ми даде да си хапна от прясно изпечения кекс, тя ме целува по бузата и ми шушне:

– Браво на тебе! Заведе баща си на риболов. Утре се навършва една година от смъртта на дядо ти, ще правим помен...

Тя не се доизказва, защото татко ми влиза. Настроението му е добро.

– Обадих се на баба ти, разказах й какъв въдичар е нейният внук.

Не зная защо, но в този миг изпитвам особено задоволство, че живея в Бургас, а езерата, морето, рибата са край нас.

– Тате, вярно ли е, че зарибили езерото Вая с бял амур?

– Да, следващия път ще отидем там и ще киснем с въдиците цял ден.

 

Автор: С.П.А.

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.

Благодарим и за неоценимата помощ на: