Облакът над мен е сив като олово и нисък като похлупак на казан; през него светлината се процежда здрачно-златиста, но болнава и мътна. Нова светкавица разцепва небето на две и тътенът остава да отеква към осем-девет секунди. Лежа по гръб. Елементарно, Уотсън - не са ни откраднали палатката. Припаднал съм. С това ниско кръвно резките промени в атмосферното налягане ми влияят лошо. По някое време събирам четири броя крайници и сядам, предимно защото ме ръчка мисълта за въдиците, а не че се чувствам по-добре. Трябваше да се разкарам още като видях индиговата стена да се надига зад хребета, но, пусто, тъкмо преди дъжд съм хващал кого ли не... пък който го е страх да от малко мокро, да не ходи за риба.

Спрятам такъмите и правя тур до колата да ги прибера. В хладилната чанта имам шоколадови десертчета, обелвам едно и отхапвам половината. Втората натиквам в устата си, докато подреждам багажника… и погледът ми се спира на чисто новата въдица, която дори не съм имал шанса да пробвам. Заради нея дойдох точно тук. Знам, че е по-разумно да си досъбера партакешите и да се махам, вместо това прибирам телефона си в жабката и сменям якето с дебелия шушляк.

Ходил съм за сом и на уклей, и на пиявица, но днес съдбата ме удари с идеалната стръв, която изваждам внимателно от хладилната чанта. Птичето изглежда като живо и познавам един достолепен господин, който сигурно ще се заинтересува да го види във водата… За последните пет години съм го мяркал два пъти. Единия дори се хвана, на червеи. Добре, че удържах пръчката – на косъм да ми я изтръгне от ръцете. Когато се връщам при вира, вече прекапва и леден вятър огъва върхарите на дърветата. Водата се е покачила вече с няколко пръста, реката тече мътна и се пени покрай бреговете. Ще метна само веднъж и си отивам…

Въдицата вибрира много особено в ръцете ми. Вятърът свири на влакното като на басова струна, усилва се още повече и изведнъж небето се издънва, точно когато пръчката потрепва под напора на неестественото полюшване на стръвта.

Естествено е, разбира се, че е естествено - голямо като на плезиозавър тяло се отърква в сгазената ми птичка и я избутва от пътя си като подводница. Завърта я и отминава.

Дъждът плющи зверски - същинска мътна завеса, която вятърът размята. Почти не обръщам внимание, понеже пръчката продължава да пее в ръцете ми. Ето - трепва!

Обирам леко и го играя жертва, и миг по-късно, рязко и изведнъж, дръпване от дълбините аха да ми изтръгне въдицата от ръцете. Не знам как не се изхлузва от хватката ми. Крещя и небето крещи заедно с мен, гръмотевицата разцепва целия свят, а пръчката се огъва на въпросителен и вече е сигурно, че не съм закачил стръвта в някой невидим дънер.

Дъждът се усилва дотам, че не виждам реката - само сива стена, все едно великан е погълнал въдицата ми в ръкавицата си. Ъмммм-ууун… - бръмчи влакното. Никога не съм чувал подобно нещо. Върхът на пръчката се изправя леко, после рязко се огъва отново и залитам след него, безпомощно забивам пети в калта на брега и сащисано забелязвам, че не съм мръднал крачка надолу, а водата вече ближе върха на ботуша ми. Ъмммм-бъъъъъррр! Уууун! - пее влакното. Виждам го. Мамка му, виждам го! Към две секунди се гледаме през един пръст вода, а крилото на птицата стърчи от устата на сома.

Жжжт-ееее! - запява влакното, дръпнато свободно от вятъра, понеже се навеждам светкавично и докопвам грамадната уста. Забивам пръсти и дърпам, не ми пука как се пързалям в калта, нито че въдицата пада в шубрак и се заплита, дърпам и се пльосвам по задник и дъждът плющи в лицето ми, вода и въздух се сливат в едно, давя се и се смея и крещя…

И изведнъж идвам на себе си, проснат по гръб в храстите малко по-нагоре по склона.  Със сома се гледаме от сантиметри, смазващо тежък се е изпънал върху мен и лениво помръдва, шибан безмилостно от стената на дъжда. Елементарно, Уотсън - пак съм припаднал… Издрапвам заднешком в калта. Отначало се свличам, вместо да се качвам, брегът е голям кален поток, но успявам да намеря опора за единия си крак, после и другия, и да издрапам заднешком до равното, без да изтърва сома.  Все едно влача мъртвец във виетнамските джунгли, само дето сомът е ужасно лигав и хич не е мъртъв. Тежи зверски, а когато се напряга и се усуква с плясък, без проблем ме свлича обратно до водата. Не съм сигурен как успявам да се удържа да не цопна заедно с него, но преодолявам втори път няколкото крачки до равното; вече газя в ручей до глезен и течението се мъчи да ме събори и да ме влее в реката, дъждът подигравателно намалява за момент, колкото да видя как въртопите отнасят скъпоценната ми въдица и плисва пак, с удвоена сила.

Оказва се, че сомът ми има корона на главата. Изкисквам се и продължавам да се смея все по-силно и по-силно, но не спирам да отстъпвам с виетнамския “труп”, чиято опашка се изпързулва мързеливо след мен в тревата. Короната му е малка. Но пък е златна и безмилостно плискащият дъжд я кара да заблести.

- Цар риба! – кръщавам го аз, когато успявам да си поема дъх, но не спирам да го дърпам, крачка по крачка, все по-близо до колата. Тежи, пущината! Държа главата му почти под брадичката си, а опашката се влачи на поне половин метър зад мен - да е поне два метра дълъг моят цар, може и повече. Нечия гривна е враснала в кожата над окото му - навярно дори не се е показвала, преди в борбата ми да го изтегля на сушата да я остържа в някой храсталак.

- Цар риба! - повтарям и най-сетне чуквам бедро в задната броня.

Реката прелива и се е сляла с мътния поток, в който газя. Докато извлача сома до задната врата, вече сме във вода до средата на прасеца. Успявам някак да натисна копчето на дистанционното с ръба на дланта си, но отварянето на вратата е задача невъзможна. Налага се да пусна сома от едната страна и той веднага се размърдва и ме разлюлява. Наясно съм, че тупна ли с него по задник в тази вода, няма да се изправя повече. Не съм сигурен как оставам на крака, та дори и се завъртам при отварянето на вратата. И осъзнавам, че няма никакъв начин да кача цар-рибата си в колата.

Гледаме се няколко секунди.

После сомът се напряга и се извива като пружина, опашката му се замята по калника и попада на задната седалка. С втори удар хитрата риба ме повлича и хлътва цялата вътре. Разцепвам си челото на горния ръб на вратата и за малко да си смажа пръстите, докато припряно опитвам да я затворя, преди уловът ми да се е изсулил обратно.

Благодаря се за високия джип, докато изжваквам на предната седалка и паля. Изваждам телефона от жабката. Пускам камерата и го вдигам над главата си – как ще ми повярва някой, че съм возил сом на задната седалка, ако не го споделя във фейса?

Дъждът милостиво е намалял, за да видя добре шуртящия потоп, бълващ на мощна струя от оврага, по който слизам напряко до реката. Нищо, ще мина по дългия път. Давам газ и джипът се врязва в струята. Тя го удря отстрани като чук, течението го блъска, аз форсирам. Царят-риба отзад започва да се мята неистово, цялата кола звънти, седалката ми се люлее, прехапвам си езика, давам газ, гумите се пързалят… Внезапно осъзнавам, че все още идиотски съм вирнал ръката си с телефона и автоматично щраквам най-сетне снимка. От блъскането на сома задната врата се отваря и безпомощно гледам в огледалото как царят с прощален удар на опашката чупи лампата на тавана и се изхлузва навън, точно когато гумите намират сцепление. Като за капак, парче отхвръкнала пластмаса се забива в дланта ми, болката е зверска и изтървам телефона на пода.

После ще се окаже, че не е преживял падането с гмуркане. В сервиза ще успеят да спасят последната снимка – неясна сивота с блеснала златна дъга в долния ъгъл и засукано покрай нея връхче от сомски мустак. Само този спомен ще ми остане от цар-риба.

Но засега още не го знам. Изхвърчам горе на пътя сред стени от вода и с хлопаща задна врата, а цялата ми кола е омазана с рибешка слуз и вони до небесата.

Преследва ме кипналата вълна на пороя и коронясаният цар ми се смее в ритъм с бученето й.

Автор: Елена Павлова

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.

Благодарим и за неоценимата помощ на: