Беше време на жътва, по нивите мощни комбайни, бавно и величествено събираха житните класове, оставяйки безкрайни  разорани ивици по златистата повърхнина на нивата.

През един прекрасен ден се събрахме група добри приятели, за да се отпуснем някъде сред природата, и да се отдадем на неусложнени земни удоволствия.

Намирахме се на един красив язовир с цел да половим риба и да почувстваме духа на природата. Язовира беше “Малко Шарково”, намиращ се в Ямболско, прекрасно място за риболов и отмора. Доста популярно място за срещи между рибари и природолюбители . Слави се с богат улов на различни риби- толстолоби  ,морунаж ,каракуди и др. Особено популярен е шаранът ,за тази риба всеки рибар знае че е хитра  ,а всеки начинаещ  смята, че уловът е просто обикновено ловене на риба, незнаейки че шараните са чудесно приспособени и реагират добре на всички климатични условия ,но понякога може да е капризен по отношение на примамката.

Преди години тук по брега на язовира доста места са били залесени с борове и друга растителност ,но част от тях изгоряха, запалени може би умишлено, а друга част бе изсечена. Тук -там се намираха и прилични полянки ,а местата около гората бяха предпочитани за един хубав излeт сред природата. Този ден разполагахме с няколко вида примамки и различни въдици ,за всеки случай,което не означаваше че очаквахме  чувал с риба да наловим . Наоколо бяха се разположили още две компании ,които бяха по- близо до стената , но ние се настанихме  на брега около средата на язовира ,като целта ни бяха костури ,ама от по-едрите екземпляри. Бяхме приготвили и торба жито за захранка. Един от нашата компания беше мъж на средна възраст, на име Николай, страстен привърженик на лова и риболова с който се запознах от момента в който  заживях в Ямболския край, той както всеки път, беше взел и малката  си лодка- кану и вече се приготвяше да влиза навътре в язовира. След като приготвихме всичко необходимо и обсъдихме разни неща ,хвърлихме въдиците и зачакахме. След известно време, аз взех да се отегчавам ,че се хващаха само дребни риби, оставих въдицата здраво закрепена, на самотек и реших да направя нещо полезно , започнах да поразчиствам отпадъците наоколо, които предишни  недобросъвестни посетители бяха оставили след себе си. А боклуци имаше колко-щеш. Събрала цяла голяма  торба, която оставих  на подходящо място , от което по- късно ще бъде извозена с други отпадъци , аз отидох да проверя къкво се случва с въдицата ми .  А там бясно се мяташе платика, може би около кило и повече дори. След това последваха още две по- малки на грамаж риби. Бях като че ли осенена от мисълта да сторя  отново същото от преди малко и продължа с доброто дело с почистването на околността и близката полянка . И след това отново –награда ,три риби почти една след друга..Богат улов се случи .

И така в сладка, тиха раздумка с приятелите и наблюдавайки движението на водата , в далечината, от вътрешността на горичката ,се чу кучешки лай който все повече се приближаваше. От настървения им лай се досетихме че гонят нещо . Скоро цялата шумотевица и лаят станаха толкова близко и току пред любопитните ни и ококорени очи с  мълнееносна скорост “Нещото “ цопна във водата пред нас и заплува навътре. Изненадани и адски очудени видяхме във водата голям див заек ...Животинчето от уплаха и стрес объркано плуваше и навлизаше все по- навътре . Кучетата – четири- пет  на брой запъхтени се заковаха до брега и заквичаха ядосани и явно разочаровани от неуспеха си. Постояха малко и се разбягаха в различни посоки ,разгонени от нас. Ние скочихме на крака и завикахме на Ники, който тъкмо се канеше да излиза с кануто си.

-  Хайде, човече! Греби навътре ,спасявай зайчето, горкото ще се удави!

Той не чакаше и секунда повече,  бързо загреба навътре ,но тъй като гребането с кану никак не е лесно и де факто почти не можеш да мръднеш вътре, а камо ли да се обърнеш или да правиш каквито и да е други движения ,Ники малко се поизмъчи със спасителната акция, тъй като заека се мяташе в опити да плува, но накрая преди да потъне беше хванат и изваден навън  от силните ръце на Николай, който го сложи отпреде си  на  кануто . Лека по-лека, гребейки внимателно, заека беше изкаран на брега. Ние кротко поехме треперещото животинче и го загалихме за да се успокои . Както го галехме по коремчето ,един от хората от компанията ни възкликна:

-Хей, знаете ли, това зайче скоро ще става майка. Тя е бременна . Моля ви ,хора ,чуйте ме, нека я пуснем да си ходи по-живо по-здраво. Грехота ще е, ако си мислим за друго! За това добро дело ,за всички ви по един шаран от мен!!!

Пуснете я!

В този специален случай, ние дори не мислехме за друго освен да я пуснем ,и зайкинята бързо заподскача и се шмугна зад първото дърво до което се доближи и избяга.

След това добро сторено дело, изпълнени със смесени чувства ,уловът ни беше доста богат, като че ли изпратен от благодарната спасена душа на зайкинята...

 

Автор: Станислава Вълкова

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.

Благодарим и за неоценимата помощ на: