* Историята е базирана на действителни събития, случили се през лятото на 2019-та година. Всички прилики с реални лица и места са допуснати умишлено, като имената за заменени. Разликите като грешки във времевата линия също са нарочни. 

 

- Нали знаеш, че няма да се върне? – беше последното нещо което се попитах преди да осъзная истината .

Съвсем спокойно може да се каже, че запознанството ни се случи по плавното течение на естествена случайност. Или просто може би на мен ми се искаше силно да вярвам, че е така. Но не го разбирах. Или поне тогава. Времето и обстоятелствата в праволинейната права на житейската ми пътека  ме отведоха в началото на един от най-горещите дни за стартирането на летния туристически сезон до обърканите наклонени калдъръмени пътеки в стария град на Несебър.

Никога до този момент не бях идвал тук. И въпреки че повечето от минувачите, които в големия си процент бяха чуждестранни туристи, разглеждаха с опознавателна цел и завиден интерес старинните постройки и извиващите се улици, всяка от които водеше своя край до вълните, за мен това не беше нищо особено. Или по-скоро имах странното и нелогично усещане, че вече съм бил тук и преди. Един вид спомен за място, което вече познавам добре, а реално никога не съм посещавал.

Нямах представа кое ме кара да се чувствам по подобен начин, но сякаш бях напълно наясно със всяка една от сградите които ни заобикаляха и всеки един път, по който сякаш вече съм вървял. Може би просто се притеснявах за това което предстоеше. И тук случайността всъщност не беше определящият фактор.

Точно в този ден аз и мой много добър приятел, чиито име нарочно няма да упомена за целта на тази история, бяхме се насочили към едно конкретно място , което винаги съм избягвал през целия си живот. Спомням си, че съм посещавал града на откровената порочност, евтиния фалшив алкохол и дизайнерските наркотици, когато бях едва дете и нямам определени спомени от посещението си тук по онова време.

Но сега Слънчев бряг беше дестинацията на всички млади и амбициозни хора без умения и разрушено минало, не поставили старт на живота си до момента или изгубили го напълно, които можеха в рамките на три последователни месеца да се опитат да възстановят поне основите на това да достигнат една крачка към постигането на изстинали отдавна мечти. Или поне това беше моята мотивация да си потърся работа именно тук.

А тук, тук работа имаше за всички. Дори повече от колкото можех да си представя. И именно пътят ни към Слънчев Бряг ни отведе до стария град на Несебър, отново по един необичаен начин. Просто докато пътувахме, видяхме от далеч мястото и решихме да се отбием за разходка. Ей така. Без определена цел. Искахме да се почувстваме за последно като туристи, преди да се превърнем в докерите, които цяло лято ще ги обслужват. Но всъщност това нямаше особено значение. Или поне аз така си мислех към онзи момент.

Докато вървяхме по една от главните улици, разсеяни в мислите си за бъдещето, настоящето и миналото, сякаш просто от нищото или някъде от тълпата с хора, към мен се приближи със завидна засилка, огромна каракачанска овчарка, с невероятно пухкава и изключително бяла козина. Тя просто дойде при мен и започна да ме обикаля трескаво, гледайки ме с огромните си тъжни очи. Беше изключително голяма възрастна овчарка, с тежки лапи и изключително ясно изразена мускулатура из под дебелия слой козина, като около врата й имаше остарял кожен нашийник, такъв какъвто вече не се правеше в днешно време.

Беше старо куче. И въпреки че се различаваше от всички останали любимци, които бяхме срещали по пътя в Несебър, сякаш имаше нещо друго в това. Сякаш ме познаваше. Или аз него. Сякаш и преди съм го виждал някъде. Сякаш знаех името му. Или то моето. Не знам. Бях объркан от всички тези мисли в главата си, за това просто реших да го погаля и да продължим по пътя си. То обаче съвсем не беше на това мнение. Захапа ме за панталона сякаш съвсем внимателно, за да не ме нарани  и започна да ме дърпа към една от съседните улици.

- Хеей, мъник. Какво искаш? – започнах да се опитвам да го накарам да ме пусне, но кучето сякаш искаше да ми каже нещо. Или по-скоро да ме заведе някъде. Беше изключително странно, но пък така и така присъствието ни тук бе напълно безцелно, реших да го последвам. Когато разбра, че съм осъзнал неговото искане, то пусна панталоните ми и се затича със все сили по една наклонена улица, като от моя страна се изискваше да тръгна след него. Направих го.

В тичането си след грамадното животно из стария град на Несебър се разминавах с множество различни хора, които бяха вперили погледа си в мен с недоумение, докато се опитвах да го настигна по криволичещите улици.

- Хеей, спри! – започна все повече и повече да се отдалечава, докато в един момент просто изчезна. Бях се озовал на главна алея, в близост до вълните на морето, които ясно отекваха с ударите си в скалите, внасяйки едно състояние на хаотично спокойствие. От кучето нямаше и следа. Когато се обърнах назад, моят приятел също беше се изгубил някъде по пътя. Чудно. В непознат град, гонейки непознато куче, незнайно към къде да изгубя себе си и приятеля си. Браво на мен. Чудесно започва сезонът.

Вървейки в мудната си крачка по главната алея точно от страна към морето, се опитах да намеря пътя към центъра. Няколко крачки в същата посока  видях нещо, което ми се стори също толкова необичайно, колкото и самото куче. На една от високите стени от източната страна, които предпазваха постройките от силата на морето, беше седнал възрастен старец.

Принципно не би ми направило особено голямо впечатление, но този човек сякаш беше там в този конкретен момент, именно когато минавам точно сега, за да се срещна с него. Или поне аз имах такова чувство. Той беше облечен с черен, доста избледнял през годините суитчър, скъсани светло мръсни дънки, като това което правеше контрастно впечатление на дрипавото му облекло, беше огромната му бяла брада в комбинация с косата, стигаща му до раменете.

По всичко изглеждаше, че този човек е бездомен. И всичко щеше да приключи именно тук, докато когато се доближих с още няколко крачки, забелязах черна бандана, завързана от дясната страна на колана му към кръста. Това е вид забрадка за глава, която използваха моряците много често по тези места, но рядко съм виждал хора, които да я поставят по точно този определен начин. Казвам го така, защото именно в този момент аз носих своята на колана си. И сякаш това беше знак за мен. Сякаш сърцето ми за секунда подскочи прободено от непознато чувство. Трябваше да говоря с него.

- З,здравей – започнах плахо, не знаейки какво точно да му кажа. – Добре ли си?

Човекът обърна лицето си към мен за секунда, в която успях да зърна очите му, след което отново погледна към вълните. Когато направи това движение още повече имах чувството, че го познавам. Сякаш сме се виждали някъде и преди. Някъде много,  много отдавна.

- Какво правиш тук момче? – отговори ми с въпрос.

- Ами аз бях тръгнал след едно … и.. просто се озовах тук. – не мислех, че ще ме разбере ако му разкажа за кучето, за това предпочетох да го спестя.

- Никой не се озовава „просто така тук“ момче. Особено ти. Сядай. – подкани ме да се присъединя към гледката на неговата картина към морето сякаш мястото беше специално. Реших да го послушам, тъй като и без това бях прекалено изморен от гонитбата, а и все още имах лъжичка любопитство в стомаха си за този човек.

- Ами ти? – попитах. – Как се озова тук?

- Дадох обещание. – отвърна ми.

- Дал си обещание да дойдеш тук?

- Дадох обещание да чакам тук.

- Ии, какво чакаш?

Старецът се обърна към мен, погледна ме за секунда, след което проговори с тежка интонация в гласа си.

- Може би, чакам теб.

- Как така? – попитах го, след което той започна да разказва историята от самото начало.

Няколко дни по-късно вече бях напълно установен и интегриран в работният процес, на един от най-големите хотели в края на Слънчев бряг. И разбира се, нямаше как да не се насоча именно към тежката атмосфера, която предоставя кухнята, с не професионалните си умения на любител готвач. Въпреки това обаче, знаех, че именно подобен тип работни задължения изцяло изпълнени с нажежаващо напрежение, къртовски труд и колегиална зависимост, е най-подходящото място, в което мога да поставя основите на собственото си изграждане на ново.

Бях пъзел. Счупена душа на милион парчета, която имаше нужда да забрави миналото и да стъпи върху циментови основи, гледайки към настоящето. А тази работа  щеше да постигне именно това. Множество часове, малко почивка и финансово възнаграждение, което задоволяваше всеки, който бе дошъл от края на западна България, за да припечели за новото начало.

Всички идваха да работят тук най-вече заради това. Отгръщането на новата страница. Разбира се, имаше изключения в зависимост от характерите, които не се задържаха до самия край, но пък за сметка на това оползотворяваха свободното си време в смесица от пиянски купони, еднократни взаимоотношения и леки наркотици. Както се казва , ако е на море, да е като на Слънчев Бряг.

И въпреки цялата тази грозна помия, която заобикаляше ежедневното ми съществуване в рутината на еднообразие от уродливи картини, някъде там по средата на всичко това успях да намеря нещо истинско и красиво. Запознах се с много хора. Някои от тях добри. Други, не чак толкова. Започнах да опознавам различните характери на всички тези, които бяха част от обкръжението ми под една или друга форма. Не зависимо дали всички бяха част от голямата картина, или голямата интрига, животът в хотела продължаваше да се развива, като цялата екосистема от колегиалност на личностни взаимоотношения  правеха нещата интересни.

- Жоро, днес ще дойдеш ли с нас? – отправи въпроса си към мен една от колегите, част от нашия екип.

- Къде? – попитах.

- Несебър.

- Ама къде ще ходим?

- В стария град, днес е празникът на града .

- Ама днес ли е? Да , ще дойда. Кой друг ще идва?

- Ами би трябвало всички да ходим . Ще отидем с автобуса като свършим работа.

- Идеално, там съм. – съгласих се с желание.

Макар и реално да нямах представа какво точно представлява в естеството на своето реализиране петнадесети август, имах желанието да споделя малко време с новите си приятели, тъй като и без това вече окончателно бях решил да приключа сезона и да се прибера. Време беше. Или поне така го усещах. Въпреки това обаче, нещата се промениха в рамките на следващите няколко часа, така както животът се променя в рамките на миг.

Празникът на Несебър. Истината е, че каквито и думи да бъдат използвани за описването на това преживяване , въпреки последвалите събития, никой никога не би могъл да го обясни по най-добрия начин, освен ако не присъства лично на самото събитие. Наистина няма подобен празник, който да бъде честван по толкова тържествено величествен начин, оставяйки спомен за много дълго време. А в моя случай, може би за цял живот.

Тълпи от местни хора смесени със чуждестранни туристи, движейки се хаотично по главният път от входа към Старият град. Концерти на големи певци и музиканти , визуален спектакъл какъвто малко хора биха могли да видят разказващ по един иновативно креативен начин историята на града , както и завършекът на вечерта. Зарята. Цветове от звук и картина в небето, каквито никой не бе виждал дори в новогодишната вечер. Едно събитие, което наистина оставя трайни отпечатъци от позитивни спомени в съзнанието на всеки, който е присъствал.

Та , така и ние. Там в средата. Малка групичка от приятелски колектив , които бяхме решили да споделим всичко това. Беше едно от изживяванията, които винаги ще си спомням с усмивка, особено след като вече знам продължението.

- Динамо. – това определение й поставих за първи път, когато реално я погледнах в очите.

Тя беше една от барманките в хотела и макар и никога до този момент да не сме имали вербални взаимоотношения, през цялото време по пътя към Слънчев Бряг, след края на празника, не спирах да я гледам. 

Автор: Жо Костадинов

Следва продължение...

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.