Аз се казвам Ани. С моя дядо Тодор, сме заклети рибари. Риболовът е хоби и на двама ни. Когато съм във ваканция, дядо ме води за риба. Обикновено ходим на излет по река Вит. Тя е красива и спокойна , с хубави места за риболов и почивка.
Миналото лято решихме да отидем за риба на нашата река. Тръгнахме в неделя рано сутринта . Предварително бяхме се заредили със стръв от близкия ловно-рибарски магазин. Той, дядо не обича такава стръв , но нямахме време за друга, пък и аз бях нетърпелива.
Към 06.00 бяхме там , а вече беше пълно с хора и коли. Намерихме си местенце и се приготвихме за риболов.Настроението беше прекрасно. Силно се надявахме , че ще хванем много риба ,а и бяхме взели храна и вода за цял ден. Извадихме въдиците, телескопите, кепчетата, рачилото и всякакви други приспособления за риболов. Предложих на дядо да се състезаваме кой ще хване повече и по-голяма риба. Той разбира се съгласи с удоволствие смятайки ,че ще ме победи лесно. Захранихме мястото и се приготвихме да ловим риба. Аз хвърлих моята въдица и след малко започнах да вадя рибите една след друга. Вярно, че бяха дребни, но пък бяха много.
Реших да приложа техниката на Луи дьо Финес , която бях видяла в стар френски филм. За да привлека рибата потропвах по земята с крак. Когато тропнех и хоп, вадех една риба. И така отново и отново, щом тропнех с крак вадех риба. Дядо вече обезкуражен се опита да постъпи по моя метод, но нищо не се получи, само дето го заболя кракът.
След половин час бях хванала около две /рибарски/ кила риба, коя от коя по-големи, а дядо беше хванал две малки рибки, който служат за храна само за котките. Аз започнах да се шегувам с дядо,че не става за рибар, и че ще го победя с много голяма разлика в количеството. Той ми предложи да си разменим въдиците, аз се съгласих. Той щастливо се надяваше, че с тази въдица ще ме победи.
Да, ама не. Отново нищо не ловеше, а аз вадех рибите една след друга. Мислеше си, че е от мястото на което е застанал. Предложи ми да си разменим местата, а аз се съгласих. И отново вадех рибите една след друга и на неговото място.
Тогава се ядоса, и реши да вземе въдица за дънен риболов. Надяваше се да хване една голяма риба, вместо да чака за малки. Зареди на куката няколко царевични зрънца. Изправи се и хвърли силно напред стръвта.Сложи на кордата звънче за да може когато се хване риба, то да звънне. Взе си вестника седна си на столчето и зачака. По едно време се по отнесе по новините във вестника.
Изведнъж звънчето започна да звъни, той скочи и започна да тегли въдицата засмян до ушите, че ще ме победи.Тегли, тегли и изведнъж от храстите на отсрещния бряг се подаде глава на малко диво прасе, което квичеше с всичка сила. Тъй като на отсрещния бряг имаше много храсти и нямаше добра видимост, дядо не е видял, че е прехвърлили брегът и стръвта е извън водата. Когато започна да дърпа въдицата за да откачи прасето, то падна във водата . Дядо дърпа , а то квичи. Добре, че куката се счупи и го освободи , а то страхливо се затича към близките храсти. Аз лично много се забавлявах, и се смях. Разбира се аз победих в състезанието за риболов с голяма преднина, но пък дядо вече имаше с какво да се хвали в кварталното кафене.
Още се чудя това риболов ли беше или лов?
ПП Едно рибарско кило е равно на двеста и двадесет грама.
Автор: Анна Тодорова, 15 год.
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
