Един слънчев летен ден с баща ми открихме стара, но напълно използваема въдица, която вероятно е била на дядо ми. Тогава моментално проявих интерес към риболова, макар и никога да не съм имал желание да стана рибар, но ето че съдбата често ни изненадва.
На следващия ден аз и баща ми отидохме до Бургаския мост рано сутринта. Беше леко мъглива сутрин, но това не ни попречи да се нагласим за предстоящия риболов. Всъщност нашите приготовления се състояха само от стара въдица, дузина примамки и една кука със средна острота. Въпреки това бях изпълнен с надежда и желание, докато баща ми обясняваше най основните неща в риболова - от правилния замах с въдицата до примамки и техники за хващане на рибата.
След около половин час "уроци за начинаещи" бях готов да се захващам за работа. Имах наистина големи очаквания, затова първата риба ,която се надявах да хвана, беше сафрид. Внимателно увих няколко бляскави перца около куката като за примамка и с един остър замах изпратих куката в дълбините, чувайки плясъка й с водата. С усмивка започнах леко да поклащам въдицата, имитирайки движенията на малка рибка, за да примамя сафрида. Така стоях цели 30 минути, но все още нямаше и следа от риба.
-Умори ли се? Ръката ти сигурно вече се е схванала...- попита баща ми
-Е... да... Защо ти не вземеш въдицата за малко - в това време аз ще отида да взема сладолед и за двама ни - предложих аз
-Звучи добре.
Речено - сторено. Отидох до най-близкия магазин, за да взема сладолед и се върнах по възможно най-бързо, за да видя какво се е
случило.
-Хванахме ли нещо вече?
-За съжаление ...
И двамата направихме кратка почивка от риболова, за да изядем сладоледите си и въпреки че дойдохме с бурни пламъци надежда за богат улов, сега имах чувството, че от тези пламъци бяха останали само загасващи искри.
Точно когато решихме да тръгваме, аз видях, че въдицата потрепва. Непременно я хванах и започнах да навивам макарата. Когато извадих куката от водата - какво да видя - едно чудесно средно по големина попче!
-Но как? - се учудих аз
-Е... може да се каже, че някой смени стръвта, докато ти отиде за сладолед- отвърна баща ми, ухилен до уши.
Тръгнахме от моста малко преди дванадесет часа. На същия ден имахме специална домашно приготвена риба на масата точно за обяд - прясно извадена благодарение на мен и баща ми и вкусно приготвена от майка ми.
И до ден днешен,почти всеки път ,когато мина покрай бургаския мост или се разхождам по него, се сещам за тази история. За мен това е малкото, но все пак значително нещо, с което поддържам бургаския дух в себе си.
Автор: Стефан Янчев Кудев
10 «Г» клас в Търговска Гимназия Бургас
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
