Всичко започна през декември. Беше началото на месеца, началото на зимата и началото на празниците, които семейство Румеви така обичаше и чакаше с нетърпение. Малкият Ники бе най-развълнуван от всички, тъй като любимият му Никулден предстоеше - това означаваше много подаръци от баба и дядо, вкусен обяд и, разбира се,  дълго чакания риболов с тати.

Деветгодишният третокласник бе умолявал баща си да го заведе на риболов още от септември - „По-добре да започна отрано, за да е сигурно, че ще ми позволят!” - мислеше си детето. С малко помощ от баба си, Ники успя да убеди родителите си, че е достатъчно голям, за да улови дори 100-килограмов шаран. Баща му, Рaдой Румев, се занимаваше с улов на риба от дете, бе израснал край морето, в така обичания от него Бургас.

Интересът на сина му към това прекрасно хоби пораждаше у него чувство за гордост и истинска радост.

Сутринта на Никулден Ники стана много рано, за да събуди баща си, изми си зъбките и приготви рибарската си екипировка - въдица, шише с вода и желирани червейчета. Малкият си мислеше, че рибите ги обичат, а водата взе в случай, че рибата, която ще улови, загуби съзнание.

Щом пристигнаха на брега, Ники побърза да потопи въдицата си, без да чака обясненията на баща си. Наистина момчето усети, че улавя нещо, което дърпа въдицата му надолу. Това бе голяма изненада и за баща му:

-Не мога да повярвам!! Дори аз не съм улавял риба толкова бързо!! Ще ти помогна да издърпаме въдицата, сине.

Ники бе не по-малко изненадан, но се страхуваше, че на въдицата виси не риба, а стар износен ботуш. Двамата извадиха нетърпеливо въдицата и що да видят - на нея висеше прекрасен голям шаран! Ники и баща му стояха безмълвни. Никой не бе очаквал подобен успех!

Когато се прибраха у дома, Ники бе провъзгласен за истински герой и професионален рибар от семейството си. Детето се гордееше със себе си, но и рибата за него бе много важна. Нарече я Шаранко и не искаше да се разделя с нея за нищо на света. Родителите му, разбира се, не искаха да му я отнемат толкова бързо, за това Шаранко заживя в един леген, под леглото на Ники.

Тази нощ Ники имаше много странен сън. Сънува, че щом каже на Шаранко, че много му се иска да живее в замък, той махва с перка и това наистина се случва. Това бе най-удивителният сън на света! След като се събуди, Ники бе по-щастлив от всякога! Ами ако този сън наистина може да се сбъдне? Ами

ако Шаранко наистина не е просто обикновена риба? Без да се замисля дали това е възможно или не - Ники издърпа легена с рибата от леглото си и побърза да и сподели най-съкровеното си желание - да му подарят така мечтания велосипед. Изрече го на глас така, както мислеше, че е редно, за да се сбъдне:       
- Нека силите на морето изпълнят моето желание и нека щом се събудя утре сутринта, да ме чака най-страхотният велосипед!

В този момент Шаранко сякаш наистина плесна с опашка и отвори устата си. Ники само се усмихна, напълно уверен, че желанието му ще се сбъдне. Вечерта той заспа с усмивка и нетърпение за утрешния ден.
На сутринта нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен: семейството закусваше дружно в кухнята, очертаваше се по-нормален ден от всякога. Докато не се позвъни на вратата…

Ники не искаше да отвори, тъй като вече се бе отчаял, че рибата е безполезна. Изведнъж обаче майка му го извика:

-Ники, ела тук, има изненада за теб!

Детето изтича бързо по стълбите и тогава видя - на вратата дядо му го чакаше с един прекрасен червен велосипед и огромна усмивка на лицето си точно както го бе визуализирал преди да заспи:

-Това е един късен подарък от мен и от баба за именния ти ден, момчето ми!

Ники можа само да каже едно голямо „Ихааааа!!!” и да се качи на велосипеда. Възможно ли е наистина това? А вие как мислите?

Същия ден обаче Ники разбра от майка си, че Шаранко не може повече да живее при тях и трябва или да го върнат в езерото, или просто да го поканят на вечеря. С второто малкото момче никога не би се съгласило, за това помоли за време, за да помисли как да постъпи. Тази риба беше специална за него, но не искаше да споделя тайната и. Затова момчето реши да я върне в морето, където принадлежи, с надеждата, че някой ден отново ще се срещне с нея. Мъдрата му постъпка бе оценена от семейството му. Но дали рибата наистина е магическа, или всичко е било просто резултат от силното желание и воля на Ники – вие преценете!


Автор: Теодора Желева Иванова
Ученик от Х в клас, ГПНЕ „Гьоте”
гр. Бургас

Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!