В един горещ, летен ден поп Дамян се връщал от погребение. Вървял бавно, умислено, а пътят му минавал близо до реката. И от горещината ли, от изпитата ракийка ли, му се приискало да се поразхлади малко и да си свали калимавката. Понаплискал си лицето с водица, завратил ръкавите на расото, но му се прищяло и да си измие краката във водата.....Жегата била непоносима, а и в ония години, нямало ни климатици, ни вентилатори като днес. Спасението било единствено да се изкъпеш в реката...ама когато си поп, не може да се съблечеш току, кака...Тъкмо си събул обувките и си натопил само краката при него дошъл малкия Митко, съседското дете, с една стара ръждясала тенжерка...
- Виж дядо, виж каква рибка ми хвана батко Гошо, Мренка - похвалил се малкия на дядо поп.
Поп Дамян бил известен с това, че е голям зевзек и шегобиеш, пък и много обичал децата. И те често те го закачали. Той им отвръщал на закачките, разказвал им разни стари истории и се шегувал с тях. Поднасял им на акъла. Като малки Гошко и Митко се криели под расото му и го гушкали, като техен дядо...Та нали неговите внуци били чак в София и само два, три пъти ги виждал в годината... Старият поп много приличал на Георги Парцалев, имам същата усмивка, същия глас, същите очи..
Бил слаб и много висок, дори малко смешен, но пеел много, много хубаво. В жегите ходил отдолу под расото с къси черни гащета, широки и малко над коленете. Децата на съседите често надничали през старата оградата да видят, дали баба попадия му е изпрала "черното" долно бельо и как похърква сладко,сладко дядо ПОП на стария чардак. А в Коледната нощ, след църковното пеене, поп Дамян се преобличал в дядо Мраз и радвал и малки и големи.Падал голям смях и веселба. Пеел песнички на български, сръбски и руски и веселял цялото село.
Децата много обичали да го дърпат за козята брадичка. И нали бил стар и побелял минавал за истинския дядо Мраз, без никакво съмнение. Пъхал си само една възглавница за коремче и бил готов. Малките палавници понякога дори му бъркали в очите, ушите,дърпали го за косите, за да се убедят, че е истинския.Сваляли му шапката и го молели да ги качи на шейната с елените да ги повози... ЕХ, кога пак ще дойде зимата и Новата година и дали ще ги дочакам?! Минах вече седемдесет и пет...
И изведнъж сърцето на стария човек затуптяло като на младо момче...Старият му мерак и голямото му желание да се изкъпе в реката и да хване отново рибка с голи ръце от детството пак го завладял. И без много , много да му мисли свалил расото ...И останал само по долните черни гащи... Детското в него надделяло и като малко момче се затичал към реката.
Няколко момчета се плискали с вода, а други по течението ловели риба с кошлета и ръце. И като видяли стария дядо поп само гащи прихнали да се смеят...неудържимо...Затичали се към него, а той викнал:
- Подплашите ми рибата бе деца, баба попадия чака с тигана в ръка...а вие ми се смеете
на акъла...Акълът е късмета на човека, но днес ме има , утре може да ме няма...Затова давайте да се понамокрим, да се изкъпем и да поиграеме, дорде не е мръкнало, пък и дорде баба попадия си мисли, че съм още на погребението...След толкова мъка и сълзи, дето гледах цял ден, душата ми милее за вашия детски смях и вашите викове...Митко, иди ми донеси калимавката, дядо да я напълним с Мренки и довечера да си похапнем сладко, сладко... Заловил се дядо поп да лови уж риба.
Охкал, пъшкал,опипвал под камъните и къде на шега, къде на истина хванал с много труд и пот само една , едничка Мренка. Добре, че на младини бил голям рибар и имал добра техника, пък и си бил още сръчен, та не се изложил пред малките деца. Дори показвал и ги учел как се ловят рибките с голи ръце. И все повтарял, че за всичко се иска мерак и сърце, голямо сърце и голям мерак. Паднал голям смях накрая, когато гашите му били вир водица... И залепнали на кльощавото му дупе, баш като "С деца на море ".Със смешна патешка походка дядо поп се отправил към брега.
Облякал набързо расото...и се почудил да махне ли мокрите гащета или не ?! Решил да не рискува. И си рекъл, в тая жега в тоя пек ще си изсъхнат на мен, нали е летен ден. Взел си обувките в ръка, а в калимавката мърдала рибката. Почудил се, да я пусне ли или да я отнесе на попадията и в този момент две от по - големите момчета му донесли десетина рибки.
- Дядо Попе, вземи ги, за теб са всичките, а ние ще си хванем утре други. Толкова хубаво се забавлявахме с теб и ще си спомняме дълго как дядо поп коленичи и лази в реката по къси гащи...Всички се разсмяли от сърце и попа също. Смехът огласял реката, но поп Дамян изведнъж казал :
- И да не сте казали и думичка на вашите, и замахнал с пръст, това е наша тайна, обещавате ли ?!
- Всички обещали. А дядо поп се отправил към къщи...
На двора го чакала попадията, явно притеснена.
- Бреее, цел ден те чекам, чекам, Дамяне , а тебе те нема и нема...Дека беше, цел ден в таа жега ? Акъл имаш ли ?! Помислих, да не си умрел. Вода пили ?!
Бре, па си си пинал ракийка, а я те жив оплаках.
- Беше жега, беше ад и се изкъпах в реката с децата. Дадоха ми и рибета, виж още мърдат и подал калимавката, а вътре мърдали Мренките. Попадията се засмяла от сърце и казала, ех тоя твои мерак от едно време не те напущи...Риба, та риба...За барата, ше умреш, също като децата си и ти, старо та изкуфяло.
- Сваляй, бързо мокрите гащи...
- Ех, мерак, мерак...до година пак...
Автор: инж. Ирина Николова
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
