Това не е типичната клиширана история как късмета на даден рибар се обръща внезапно на сто и осемдесет градуса или как най-неопитният рибар в селото хваща най-голямата риба. Това е история, която е още по-клиширана...
Лятото си проправяше път надлъж и нашир, но не беше в епогея си и поради това растителноста все още притежаваше онзи зелен цвят, предвещаващ вечен живот. Природата, отдавна събудила се от зимния си сън, сега безспирно вършеше това, което върши най-добре – оживяваше майката Земя.
Село Изворово също кипеше от живот. Беше даден старт на надпреварата „Златен шаран”, което бе най-голямото събитие по тези места. Наградата за първо място не само носеше уважението на съселяните, но и имаше много приятен финансов привкус. Тя беше създадена в памет на местния филантроп Антон Павлович Нобелийски, като част от наследството му всяка година попадаше в ръцете на най-добрия рибар от околията. Самият Нобелийски беше споделял страстно удоволствието от риболова и за неговите подвизи историите бяха почти толкова много, колкото за различните печеливши на самото състезанието през годините.
Основната интрига в последно време се състоеше в надделяването над Янко Улавия, чиято победна серия беше започнала в близкото минало и както казваха местните – не ѝ се видеше краят.
Разбира се, не върви в малко населено място да не тръгнат суеверия, когато нещо носи в себе си известен мистицизъм или просто не се развива според очакванията на съселяните. Всяка година Янко се явяваше с най-голямата риба, а никой никъде не го беше виждал да лови. Любопитството в последните години дори бе взело връх у част от местните жители и когато дойдеше време за състезанието, те тръгваха по следите на местния рибарски гении. Уви, не само рибарските умения на Улавия бяха покрити в мистерия, тъй като досега всички опити да бъде проследен завършваха с провал. Дали с хитрост, или небивал късмет, шампионът-рибар изчезваше след старта на надпреварата и се появяваше отнякъде след три часа, малко преди края на надпреварата, с най-голямият шаран. Освен всичко друго, хващаше все по-голяма и по-голяма риба, сякаш за да обезсърчи още повече конкуренцията.
След представянето и измерването на улова Янко си грабваше набързо нещата, заедно с рибата и все така светкавично изчезваше,
както си беше дошъл. Никога не оставаше за награждаването, а наградата си получаваше вкъщи, тъй като цялото село издваше, за да го награди и поздрави, понякога с малко завист, но винаги с преклонение пред риболовния му гении.
В момента тазгодишната надпревара бе към края си и зрителите, наравно с участниците бяха затаили дъх и се оглеждаха за Янко Улавия, ала той ни се чуваше, ни виждаше. Някои от фаворитите се споглеждаха и си позволяваха да мечтаят, че най-сетне е дошъл техния ред за слава и почести. Но не след дълго бляновете им бяха рязко секнати от вика на обущарския чирак нейде в далечината.
-Ей го, Янко! Иде!
До един погледите се насочиха към извивката на завоя, от където трябваше да се покаже местната знаменитост. Появата му предизвика видимо вълнение у тълпата, но то не се дължеше на типичния му огромен улов, а точно на липсата му. Улавия бавно влачеше крака по земята с наведена надолу глава. Той не бе известен с проявите си на буйни емоции, но сега вида му късаше сърцето, което не остана скрито от добрите души на съседите му.
-Няма нищо, Янко, догодина пак ще си първи – започна с успокоенията един от селяните.
-Голяма работа станало, горе главата – добави друг.
-Не прави от рибата слон – намеси се с хитра усмивка трети, но тя се изпари под изпепеляващите погледи на останалите.
Присъстващите изказаха подкрепата си към риболовеца, но сякаш той беше останал глух за външния свят. Янко не спря хода и за миг, като така разцепи тълпата на две, защото всеки му сторваше път. Тътрузейки крака, той повтаряше само една и съща фраза, останала загадка за местните.
-Няма го, няма го вече...
Автор: Иван Трифонов
Здравейте,
Аз се казвам Иван Трифонов и съм на 27 години от град Казанлък.
Историята, с която искам да участвам, измислих, докато я писах (тук трябва да се смеете).
Ако допадне на поне един човек, съм си свършил работата.
Поздрави от мен,
Иван
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
Приятна и интересна за четене история, малко като че ли в Йовков стил, усещането докато я четях ми напомни на това от първите Антимовски разкази, където случките са ведри и приятелски. Героят е симпатичен и средата и съселяните му автентични. Ще ми се само да беше разказът по-дълъг, за да мога да се потопя за повече време в атмосферата и да прочета повече интересни детайли около случката и участниците. За разказа браво и голямо благодаря, че ни го сподели. Можеш да си сигурен, че си си свършил работата ;)