Всякакви риби съм хващал, много добри години е имало - мрежите пълни със сафрид, паламуд, чернокоп. Напоследък най-вече попчета. Случвало се е - празен съм се връщал от риболов. Веднъж обаче извадихме сърна от морето. Сърна, не сирена. Сирени за тези трийсет години рибарлък не съм хващал в мрежите, виж сърната си беше съвсем истинска...Подплашили я бяха и тя, хукнала от гората, притърча покрай нас - тъкмо бяхме извадили лодките от водата и събирахме такъмите, бухна се в морето и заплува. Спогледахме с невярващо и не се помавайхме - скочихме в лодките и след нея. Ама плува хайванчето, не си играе - отдалечава се...Въртим веслата, отпред главата и ту се показва, ту се скрива, обаче става все по-тъмно и все по-трудно я забелязваме сред вълните. Мамка му, ще я изтървем! Вече е непрогледен мрак, луната не се показва и не се вижда нищо. Животното си плува някъде отпред, само главата му трябва да стърчи над вълните - изхитрих се тогава, натиснах веслата и обиколих с лодката срещу брега, брегът е осветен и на неговия фон веднага я видях - главата и подскачаше над вълните. Показах я на дружинката - пресрещнаха я, хвърлихме мрежата и я уловихме. Сърна в морето да хванеш - веднъж в живота се случва. А кюфтетата и - вкусни!
Това лято пък, ако щеш вярвай - диво прасе извадихме от морето. То, завалийчето, бягало от ловна дружинка и право в морето. Цапа с къси крачета и плува почти на място. Стигнах го с лодката. Пата-кюта с
веслото, потъва, не се дава лесно - хем малко беше прасенцето, разделихме си по шест-седем килограма свинско след този риболов. Каква скара стана!
Ей днеска - само пет- шест килограма попчета, това ми е уловът. Няма дивеч. Нямаше да е зле един-два заека да извадим, но рядко се случва дивеч в морето. Малко рибка ще изчистя за обяд - много вкусни попчета правя. Измивам ги, овалвам ги в малко царевично брашно, смесено с чесън на прах, поръсвам риган и ги пържа в сгорещено олио - да се попрепържат, костите им се стопяват. Пръстите си да оближеш. Риба се яде с ръце да ти е вкусно.
Автор: Дора Господинова
Казвам се Дора Господинова. Разказчето, което написах за конкурса е по
истории на свако ми - дългогодишен рибар. Омъжена съм и живея в Стара Загора. Имам две деца, момче и момиче - на 16 и 13 години. Бургас е моят град и не сменям бургаското си жителство, макар от 17 години да живея в липовия град. Обичам думите и се опитвам да ги опитомявам - като котки са. Пиша от десетина години, основно в мрежата.
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
Относно ловуването считам че е редно да споделя че обичам да ям свинско, може да е диво, може да е питомно. Използвам от свинското маста, с цел да си мажа ръцете и лицето. Много силно хидратира, можете да си предположите че съм на 42г, а никой не ми ги дава, аз все пак съм адски много красива. Адски умна и успешна, баба ми едно време правеше джумерки и топяхме маз. Свинската маз с малко праз или малко зелева чурба. Много бях доволна и до ден днешен мир на прахта и я помня с това. Помня и тези рецепти за пръшки, помня всичко. Все пак съм доц д-р Диляна Стефанова Иванова-Станчева, нямаше как да не пиша и на Иван Звездев за да публикува моята рецепта за джумерки от бабинка ми, мир на прахта и.
Аз съм доц д-р Диляна Стефанова Иванова-Станчева от Шу винаги съм обичала гората и морето. Мъжът ми е Чси от шумен казва се Станчо Щерев Станчев. Най-накрая чрез зделки на Станчо аз придобих имоти във варна, горда съм че имам толкова кадърен мъж. Той ми купи почти всичко, вече съм богата. Обожавам рибата от морето, там има цигани понякога и пикаят, но се хваща цаца, хваща се и бяла акула. Аз съм горда че съм дългогодишен кадър на Шу, аз съм горда, че съм успешна. Аз съм гений, такъв човек като мен се ражда веднъж на 1300г. И съм към комисията по етиката при Шу.