Това се случи преди една година.
- Ставай веднага ! – събуди ме с крясък майка – 31 е, трябва да готвим, имаш ли идеи, измисли нещо интересно!
В моето полусънено състояние съзнанието ми не знае за коя нишка да се хване, за да изплува изцяло и да впрегне всичките си клетки в действие. Огледах се наоколо, часовникът е спрял стрелките си на 7.30. Пак се огледах наоколо, пак е 7.30. “Трябвало да измисля нещо интересно...” Какво ти мислене в 7.30. Ще сервираме салати, пържоли, вино, после и баницата с късмети колко по-интересно ? Облякох се и точно, ама точно в 8.00 бях пред входа, решена да измисля най-интересното нещо, за да покажа на майка “какво умно дете си има” . Странно колко магазини отваряха толкова рано. Дотук добре, но в “Славейков” нямаше нещо, което да не е традиционно, а такова вече си имах вкъщи. Седнах на една полуздрава пейка и мисля ли, мисля и реших да се обадя на най-добрата си приятелка Кристиана, поне двете можем да се сетим за нещо “нетрадиционно” . Събудих я, но до 15 минути беше готова. Часът е 9.00. НЯМА ВРЕМЕ – само 15 часа до 2012година. Спирката, автобусът и право в центъра. И какво правим в центъра ? И ние не знаем. Вървим, говорим, нищо не ни идва на ума.
-Абе, Деси, вземи сготви ти една риба. – ми предлага.
- Риба ? Аз, риба, че и готвене ? – питам ужасено учудена. – Не сме свикнали на Нова година да хапваме друго освен пилешко или свинско, ами да. Нетрадиционно е, сега накъде ?
- Как накъде, към магазините за риба, тръгвай нагоре все ще намерим нещо. – убедително казва приятелката ми.
Вървим си и се сещам, че отиваме точно на никъде в посока Морската. Може да хванем нещо, знае ли човек. Нищо, че е около минус 4 градуса. Вече се разхождаме по Моста /все още не е започнал ремонт/ и осъзнаваме, че отворен магазин за риба днес едва ли има. “Краснодар” ми хрумва и кръгом потегляме. Украсата в Бургас е твърде чудесна, сега забелязвам това. Минаваме Главната и куп други улички. На прага на нашите сили и търпение най-накря бяхме там и о, чудо – РИБА. Един-единствен отворен магазин и то в 11.00, точно навреме. Гледах, гледахме и само калкан. Купих един килограм и малко подправки и двете се запътихме към вкъщи, за да “творим” и да изненадам майка. Стигнахме, влязохме и право в кухнята, където се заключихме, нали е изненада. Извадих единствената готварска книга у дома и започнах да разлиствам страниците като картечница, издирва се нещо лесно за правене, необичайно и
вкусно. “Чорба от риба по рибарски” звучи перфектно и пасва на настроението в морския ми град. За целта ми трябват : един килограм риба, олио, моркови, домати, лук, девесил, сол, люти чушки и оцет. Сложили празничните престилки и шапки за по-голям ефект, две тийнеджърки се приготвиха за сготвянето на това морско ястие. С много усилия нарязахме и изчистихме рибата, тази част ни отне само час и половина. За още толкова нарязахме и подправките. След особено огромна борба включиме и котлона, сложихме рибата да заври за петнайсетина минути, изкарахме я, страшен бульон се получи. Така, след четири часов труд е ред и на салатите, забъркахме със скоростта на светлината по една голяма доза руска,млечна и картофена салата. Майка ми имаше задачата да приготви останалите гозби, късметите ги писахме ние с Крисито. Стана, каквото стана. Сервирахме и всички седнахме на трапезата. Дойде ред и на нашето “велико творение”,
а то горкото пресолено и какво да кажат гостите: “ами, хм, вкусно е”, докато се мъчат да преглътнат поне една лъжичка със страх да не се натровят,когато разбраха, че аз съм готвачката. 10...9...8...7...6...5...4...3...2...1 и ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА. Така се случи, че шампанското гръмна и се разля точно в “творението”, но здраве да е . С тази доза сол леко преименувахме гозбата на “Рибена чорба от риба по тийнеджърски” Аз се потрудих доста, въпреки инцидентите. Да знаете от мен, че рибата изисква много повече внимание от пилешкото и свинското и, разбира се, е много по-полезна и по-вкусна. Така че, ако в момента се чудите какво да сготвите за вечеря, Ви съветвам да видите рецептата по-горе, но не прекалявайте със солта, защото е вредна за здравето, и се наслаждавайте. В следващите месеци така овладях рецептета, че сега съм майсторка в Рибената чорба...
Автор: Десислава Кирязова
Казвам се Десислава Кирязова и съм на 16години, уча в Търговска гимназия. През свободното си време пиша стихове в литературно студио “Митични птици”. Реших и да се пробвам с разказите. Надявам се тази история да ви накара да се усмихнете.
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
