Златна рибка
Голяма спретната къщурка
с две яхтички отпред,
тук истинска целувка
сетих аз най-напред.
Тук край хотелите ми нови,
скъсах с брачните окови.
Златна рибка зърнах отдалече
и късметлия съм истински вече.
Хубавица, русокоса, чипоноса,
на ръце цял живот ще те носа.
Въдиците хвърлих страстно
с мрежа лова на сухо е опасно.
Но вместо златна рибка аз да хвана,
сърцето ми в нейните ръце остана!
Плени ме тя с целувката на Анна,
поисках я и веднага ми пристана.
Като в мрежа аз съм вече уловен,
прищевки изпълнявам всеки ден!
Ех, има и малко щастие за мен
в годината един, единствен ден.
Всяка вечер под звездите,
щом всички вий заспите,
с клони галят ни върбите,
казва ми "мерси" и "бите".
Със златна рибка вече аз живея,
да и отказвам нищичко не смея.
В джакузи, а не в корито вечер и пея
и не мога нито ден без нея, без нея.
Взех и корито ново, новеничко,
но за Бога ми само едничко!?
Цял хотел и купих в Слънчев бряг
за да е щастлива, станах и моряк.
Строя й днес на морето и един дворец,
щото и тя и аз знам, че не съм светец.
Бавно с пот и труд сърцето и превзех,
пред нея и морето и се аз заклех.
Други рибки да не поглеждам вече,
а тя горката да ми маха от брега далече.
Плувам отново в живота и морето,
със спомен и златна рибка в сърцето.
Нямам ни корито вече старо, ни дворец
около мен море, а над мен Бог творец.
Кърпя отново старата си мрежа пак,
търся отново рибка златна с мерак,
но де ще я хвана в тоя студ и мрак!?
Всяка Златна рибка бяга от голтак.
Светкавица, гръм и трясък.
Събудих се на горещия пясък.
Сън съм бил само аз сънувал
и за златна рибка съм бленувал!?
До малката ми схлупена къщурка,
старата ми баба беше взела хурка.
Предеше милата ми, пак тя горката
усмихна ми се, печеше си и тя краката.
Може да сме стари, болни и с артрити,
но нали сме и с рибена чорбица сити.
Не ми трябва вече златна рибка,
стига ми моята бабка още да припка.
Да ме пере още в коритцето ни старо,
а язе да и думам мила моя, моя Маро.
Щом моята си баба още припка
не ща ви аз дори златна рибка.
Автор: Ирина Николова
16.
