В морето има риби всякакви. И малки и големи. И такива дето се ядат и такива дето теб самия могат да изядат. Има акули опасни, китове гърбати и ако нямаш достаъчно акъл, гърбината ти ще пати. В морето има и разни риби чук, меч и дори лисици морски, а не горски. Ми то и в морето било много страшно, дори и на светло да решиш да се потопиш, пак може ти да сгрешиш. Току виж те нападне я някоя акула, или някой моряк, ама така широкиплещи и едни сини очи да ти облещи. Та зависи дали имаш мерак или изобщо някаква любов те тегли към морето и ти прескача от копнеж сърцето.

Един ден в красивия Бургас, в една агенция за запознанства, млада, елегантна дама подава набор от документи и пита на глас:

      -  Какви са най-големите риби при вас - като леко и наивно дори се усмихва милата.

 Която на всеки истински мъж би изпила на мига силата.

   Служителят я поглежда очудено. И още не попитал, какво госпожицата има в предвид, тя бързо добавя:

    -  Ми, някой капитан или митничар или просто голяма риба!? Все някой, трябва да има?! Нали си платих, 200 евра. Сумата е добра. Трябва да ми помогнете и вие сега.

   - А, сетих се - казва бързо и много любезно служителя.

 Госпожицата си мисли той е доста добре финансово и може да си плати и допълнително. Бизнес дама. Бързо е готов с отговора, който и трябва.

   - Имаме една голяма риба, ама много голяма. Един капитан далечно плаване!

   -  Ами, млад ли е или стар - пита нетърпеливо и отново милата самотна позастаряла мома.

   - Хем млад, хем стар. Имам предвид на години стар, но с опит на младеж. Ама е готов веднага на годеж. Ще ви хареса и ще ви подари кораб и на вас.

    При тези думи младата фина госпожица, направо литна.  Взе да пърха сякаш с крилца на пеперуда и дори се завъртя, завъртя в около земната равнина.

     А, кога мога да го видя? - искам веднага сега. Докато още не се е стопил снега.

    Служителят каза  - веднага!  Ей, сегичка ще му призвъня и дано не го лиша от съня.

    Бързо, енергично младежът са обади по телефона.

- Ще дойде, идва вече спешно капитана, сякаш буря навън стана.

    Пристига, вижда се от далече, един истински старик вече. Придружен от млад, елегантен шофьор с вид на боксьор.

        Младата, засукана и елегантна госпожица извика в захлас - ми то кой, сега да избера аз?!

      - Единият е млад, но не е богат?! А другият е богат, но стар. И ще ми даде кораб в дар!?

           Служителят от агенцията се усмихнал чаровно. Нали бил добър психолог с благ нежен тон промълвил:

           -  За да не станеш за резил, виж морето ти дава цели двама! И двамата се риби големи, няма да имаш изобщо и с двамата никакви проблеми, ми те винаги са заедно всеки ден. Старият ако е тъжен, младият ще е усмихнат като мен! Голям късмет извади, цели две риби улови. При това цял капитан далечно плаване, явно си рекордьор по- късно ставане.

       -  Госпожицата ще ходи на риболов вече не само с мерак, но и с любов - усмихнат дяволото, каза младежа и в очите дори му се видя копнежа.

       -  Много е хубава, рече капитана - доволен явно, че рибката хвана. Нищо, че тя златната не бе за тигана. Напълниха му се очите, започна да му прескача дори сърцето. Капитанът сякаш беше отново, отново в морето. От бури страшни той вече не се плаши отдавна. От както колега един грабна жена му. Отдавна бе свикнал капитана с морето и със страшните бури в сърцето. С Пристанището и фара той сравняваше на рибката чара.

- Е поне, може да му свети и да му дава хапчета и здравни съвети. Отдавна знаеше, че няма вече ни време, ни желание за яхтата нова, нито пък за нова изгора.

  Докато той се опита да седне, рибката и шофьора заминаха за Нова Загора.

              -   Ми те и младите са хора - усихнат промълви. И си дръпна от пурата с наслада. В мислите му остана само рибката млада...

 

Автор: Ирина Николова

12.