Това се случи преди време и аз се сещам със смях,.. но баш рибарите на историята с лека тъга.
Един хубав съботен ден през април, аз, брат ми и негов приятел и с хъз за добър риболов се качихме на колата и заминахме за мястото на пикника ни със лек спорт - риболов.
Красиво място със своята зеленинка, тишина и лек бриз с мирис на река. Да, казвам река, понеже първоначалният ни план за язовир се отложи и се доближихме до реката. Аз изпълнена с трепет, понеже за първи път ще съм рибарка и след като съм слушала историите на познатия ни рибар, сякаш така ти се приска изведнъж да опиташ и да се забавляваш в очакването на прясно уловена рибка. Разпънахме такъмите, аз естествено нетърпелива пипах всичко и като малко дете: Това, за какво е? Онова, какво е? Сложиха въдиците и най-забавни ми бяха камбанките за звуков сигнал, когато има хваната рибка. Брат ми, начинаещ рибар с няколко посещения на язовир, започна да си замята въдицата и изведнъж го гледам качен на едно дърво и само по бански на отсрещната страна на реката.
По-отделечих се от въдиците, който пазех до момента и понеже не трябва да се вдига шум,...се отместих на 20м. И му викам: Ехо, ама на риболов ли сме или на катерене по дърветата? А той се смее и ми вика: Замълчи, глупачке, че като заметнах и куката ми се оплете,..не прецених ,че сме на река и замахнах яко. Стана ми толкова смешно,..че започнах да се смея с глас и тръгнах да търся баш-рибара за да се посмеем заедно. Тръгнах в другата посока, проверих си въдиците, който ми бяха поверени и се запътих при нашия приятел и изведнъж , Гледам го пълзи, в тревата,..хвърля се на ляво, после на дясно и аз притеснена , тихичко се приближих.Ококорих се а той ми съска с уста: Клякай долу, че ще те види!
Викам му: Кой ще ме види? А той правейки ми знаци с ръка, ми отговаря: Щуката! Заследил съм я и видях ,че лови шаранчета, но усети ли присъствие, ще се подплаши и избяга, клякай долу!
Добрееееееее, клекнах и с патешко ходене си отидох при мойте въдици.Седнах си на стола и започнах да се смея: Брат ми на дървото, аз ни на пред ни на зад, а баш рибаря в тревата се търкаля, като в приказка сме: Орел, рак и щука,...махай се от тука.!
Криво –ляво, брат ми успя да си откачи въдицата,...попитах го защо не отреже връвта, а той ми вика: кукичката ми е късметлийска!
По едно време рибара ни вика на помощ,...закачила се щуката , ама с опашката.Мята се, хвърля се, кепчето няма да я издържи, а пък и голяма пущината.Тича брат ми,..помага, рибара се метна във водата и ми викат от далече: Ножаааааааа, дай
ножаааааааа
Вземам аз едно ножле, което видях през целия ни престой и тичам през храстите,...а двамата, като ме видяха , че нося малко ножче,..започнаха да ме навикват,..не този, онзи за дивеч,..бързам обратно, търся нож за дивеч, ама нанай, ножа в колата, а аз изобщо не знаех, че има нож!
Нервирани, изморени, ядосани и мокри до кости, настръхнали срещу мен, престъпват бавно,ама от очите им светкавици,..да ме убият искат, понеже АЗ съм била виновна, че не съм занесла ножа! Ама опашката й на щуката хей такава била, огромнааааа и като се обърнала и видяла хората,побесняла, ама опашката й хейййййтакава, барем 4-5 кила била. И така, събрахме си партушините, прибрахме всичко в колата и край на риболова.
До вкъщи, в къщи в следващите 2-3месеца, само коментираха, колко съм била тъпа,
за пустия нож,..а аз повтарям ли повтарям,..да бяхте го извадили от колата, бе рибари, аз за сефе съм там.
И така, сега рибарите са се записали за ловци,..ама аз с тях на лов не отивам, кой ги знай тези двамата, може да решът да си мъстят за пустата щука от преди няколко години!
Автор: Юлиана СТОИЛОВА
С няколко думи за мен: На 35г. и съм от едно малко провинциално градче близо до София и без да искам се сещам друга история, където хората от градчето, ловяха риба със вили във полето, но както казах, това е друга история:))))))))))
В момента съм в чужбина, но не пропускам да следя новините в България,а с тях и забавните конкурси. Случката с риболова ни се случи в Испания в провинция Арагон,...наистина беше щуро,ама само за мен:)))))) аз и до днес се смея, но и мъничко ме е яд, понеже до момента не съм опитвала щука!
Обичам да участвам в конкурси, понеже това е моят варант за изразяване на лично мнение. Използвам момента да поздравя всички с името на Св. Николай и да им пожелая от сърце със здраве и гордост да носят името си!
Ако случайно имате интерес, можете да прочетете на следния линк:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4913331, аз се гордея със творбите си:))))))
До скоро и успех на всички, разказвачи на Истински истории:))))))
Поздрави: Стоилова
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
