Исмаил Осман е кмет на Руен. За втора поредна година в Общината хората не получават навреме дървата си за огрев. Къде се корени проблемът и има ли решение? Интервю на Грамофона нюз

Г-н Осман, има ли към днешна дата  напрежение в Община Руен заради липсата на дърва за огрев за местното население?

Има напрежение, да, има проблем с дървата за огрев. Общата квота за тазгодишния отоплителен сезон за местното население е 50 000 кубика дърва за огрев. От тях към 11.11. 2022 г. бяха дадени 40 800. Близо 10 000 не бяха дадени. Тази седмица местните получиха около 500-600 кубика. До изпълнение на квотата имаме да получаваме около 8 000 кубика.

Проблемът с Горското стопанство в Айтос, спорът с Горското стопанство продължават. Те казват, че дървата, които са дадени тази година януари, февруари и март, са за този отоплителен сезон. Хората обаче, които са си взели дървата тогава дървата, вече са ги изгорили.

Няма как тази зима те да не вземат отново  дърва. Дървата за 2021 година хората са ги взели през 2022 година. А сега дървата за 2022 година не са ги взели още. Директорът на Горското ми казва, че хората били взели дървата и по списък това се виждало. Да, те са взели, но януари месец на предходния сезон. А за този сезон все още не са получили.

Т.е. има закъснение, така ли да разбираме?

Да, има закъснение. Проблемът с дървата за огрев е от миналата година. След Нова година бяха дадени около 5 000 кубика дърва за населението от януари до март месец. Тези 5 000 кубика горе долу са дървата, които в момента ни трябват извън квотата.

Според земеделския министър проблемът  с дървата в Руен е изкуствено създаден, а според Вас?

Министърът е подведен от директора на Горското стопанство в Айтос (бел. ред. инж. Сахак Сахакян). През лятото е предложено на част от кметовете и на част от хората да купят мъждрян и габър, но тези дърва са около 1000 кубика, а нас ни трябват 50 000 кубика. Елате да ги видите въпросните мъждрян и габър, които са като колчета за домати. 3-сантиметрови, които не са и дърва даже.

Запознал съм се с отговора на земеделския министър. За да прехвърли вината на други хора, той се хваща на това писмо, че едва ли не хората от Руен са отказали и не са искали тези дърва. С 1000 кубика дървесина нашият проблем няма да се реши. На нас ни трябват още 8000 кубика, плюс още 4000 отгоре, за да има за абсолютно всички дърва.

Претенциозни ли са руенци -  не искат габър и мъждрян, а чакат дъб?

Това са пълни глупости!  Около 8000 кубика акация режат и от тях може би близо 4000 вече са добити и раздадени на хората. Зима е, дърва да са, нямаме право да избираме! Министърът нарочно се хваща на това, че шефът на Горското е предложил на кметовете, те на местните, а те не са ги взели.

Този проблем е нарочно създаден от Горското стопанство, не е от страна нито на хората, нито е и от ръководството на  община Руен. Проблемът е изкуствено създаден от директора на Горското стопанство. Аз разбирам да са предложили на хората 10 000 кубика и те да са ги отказали – тогава да се каже: „Ето, ние предлагаме, обаче руенци не ги искат!“, но това просто не е така.

Къде основно се корени проблемът с липсата на дърва?

Проблемът е, че липсва организация. Защо до преди две години нямахме проблем с доставянето на дървесина? От както настоящият директор е директор, проблемите започнаха. Оправдават се със свръх търсенето на дървесина покрай войната между Украйна и Русия. Да, но миналата година нямаше война, а проблем с дървата пак имаше. Даже беше по-сериозен.

През 2019 и 2020 година сме имали единични случаи, където едно или две семейства са нямали дърва. Тогава обаче само за ден-два дървата се доставяха. Реагираше се много бързо. Сега става въпрос за недостиг на много хиляди кубици дърва. Едно е да не достигат 100 кубика, съвсем друго е да не стигат 10 000 кубика.

Какви са мерките, които държавата трябва незабавно да предприеме, за да не мръзнат хората посред зима?

Трябва да има пътища, просеки, откъдето да минават камиони и техника, която ще реже дървата. В Швеция има много машини, които сами режат дървата. В България също има вече такива машини, но в нашия район все още няма. Ако не могат да се намерят работници – секачи, трябва да се минава към механизация.

Мога да посоча и друго решение на проблема. Преди 15 години всеки жител отиваше и отсичаше за своите си нужди,  например 5 кубика дърва. Горският служител идва, маркира дървесината, плаща се и всичко приключва. Ама и това не можело да се случи, защото законът не го позволявал. Ами да сменят закона тогава! Преди време директорът на Югоизточно държавно предприятие – Сливен /ЮИДП/ инж. Димчо Радев идва в Руен и ние му предложихме точно този вариант. Идеята му хареса, но мина вече година и виждаме, че тя не е факт.

Ако не могат да се намерят секачи, да се търси механизирано рязане на дървата с машини, които сами да режат дървото, за да става всичко по-бързо.

Трябва да се вземат мерки и те са в ръцете на държавата. Ако държавата не може да се оправи с този проблем, има и друг вариант. Да ни предоставят държавните гори, които са на територията на община Руен и ние да си ги стопанисваме.

Само че, ако държавата ни преотстъпи горите, печалбата ще остава за нас. В Руенско има около 300 000 декара гори, да ни ги върнат. Ние няма да се молим на никого, ще си направим сами организацията и ще снабдим хората с дърва.

Смятате ли, че липсващите дърва за огрев ще бъдат доставени на хората до средата на декември, както вече обяви земеделският министър?

Да се надяваме. Миналата година от Горското се оправдаваха с предишния директор на стопанството, който го изгониха и казваха, че той не е направил организацията навреме. Затова сегашният тепърва пуска търговете, които вече са закъснели. И търговете тази години ги пусна настоящият директор и проблемите си продължават.

Т.е. проблемът не е бил в предишния директор, а в настоящия. Аз в очите му казах, че нямам нищо лично към него, но като организатор не се справя. Той трябва да преценя, предвижда и да пуска сечища в определени райони. Вчера направихме поредно събрание с кметовете във връзка с дървата за огрев.

Кметът на Люляково разказа, че му давали дърва от Каравельово, което е на 20 километра от селото. А на Планиница им давали дърва от Люляково. Защо него го разкарват чак до Каравельово да взима оттам? Ако погледнете картата ще видите, че Планиница е по средата на Люляково и Каравельово. Планиница вместо от Люляково може да вземе от друго място, например от Каравельово. Вие разбирате ли какво се получава и как процесът се оскъпява и се бави? Това е въпрос на елементарна организация. Смешно е просто!

Хората продължават ли да ви търсят и да питат какво се случва?

Всеки ден звънят както на мен, така и на кметовете на населените места. На първото заседание между кметовете и Горското стопанство, директорът му каза, че до края на октомври ще разреши проблема. Тогава му казах, че си записвам всичко, каквото е казал. В началото на октомври направихме пак събрание, на което той обяви, че бил казал, че до края на ноември ще се случат нещата. След като и кметовете потвърдиха първите му думи, той се обърна и каза, че може и да се е объркал. И така. Играе на думи.

Има ли в момента хора от Общината без никакви дърва за огрев?

Разпоредил съм на кметовете по населените места да проверят списъците с хората и да видят – ако някои семейства нямат никакви дърва, да ги получат първи. С приоритет са също майки с малки деца, възрастни и болни хора. Ако те са по-назад в списъците, да ги преместят.