-Докато се обърна и готово! – рече водопроводчика на инженера. – И бунгалото и лод-ката.
-И как, докато се обърнеш, и как готово, като беше в Израел?
-Първият път, като се върнах, купих бунгалото на „Скарите”.
-Тогава се оплакваше нещо –рече инженерът, - помня!
-Така беше, приятелю. –Двамата седяха на чаша бира. -Собственикът на бунгалото е бил бохем. Не го познавах, не знам и как е умрял. Намерили го в залива, на плитчината. Как е станало, Господ знае. Бунгалото беше фрашкано с шишета. Тук, приятелю, се е пиело. Вадели са риба за мезе и са пиели. Ама и това е курназлък. Три дни носих стък-лен амбалаж с ремаркето.
-Екарисажът на „Скарите” смърди -рече инженерът, -ама к`во ти пука!
-Не ми пука, приятелю. Нито от екарисажа, нито от хората. Завиждат ми за бунгалото, че съм го взел без пари. На оня свят кому е нужно бунгало. А знаеш ли, че колкото пъти отворя вратата, мъртвият сякаш ме е щипнал за гърлото.
-Хората са затова, да плюят и да серат накриво! – рече инженерът.
-Не само да серат накриво, приятелю, ами да крадат и рибата.
-Крадат ли?
-Крадат, приятелю. Вечер пускам мрежите, сутрин мрежите празни. Не спат ли, к`во правят, ама такъмите изтарашени. И вместо две кофи риба, взимам половин кофа. Оба-че като съм на „Скарите”, на бунгалото – четири кофи риба.
-Кой бърка в мрежите?
-Мрежите са като курвите. Едните на улицата, другите във водата. Който и да мине, ще ги забърше. Хващам граца, някой заблуден кефал. Ще ти дам, приятелю.
-Аз не съм по рибата. Аз съм по пържолите.
-Ела на бунгалото! Ще пием мастика и ще излезем с лодката.
-И лодка ли имаш?
-Това се опитвам да ти кажа! Докато се обърна и всичко се нареди. За какво черпя.
-Да ме боли гърлото – опъна се инженер Дуков. –Нарочно ме черпиш със студена бира.
-Пий мастика, приятелю. Мастичка с айран.
-И какво лодката?
-Преди месец се върнах от Израел?
-Добре, де –рече инженер Дуков. – Колко пъти ще се връщаш от Израел?
-Първият път, приятелю -кимна водопроводчика, -беше преди две години. Тогава купих от жената на покойния бунгалото на „Скарите”. Вътре имаше надпис: Морето не ме вълнува. То ме успокоява... Повъртях се тук и заминах. Ей, така, да се разтоваря!
-Разтовари ли се?
-Натоварих се, приятелю! –подчерта водопроводчика.– От техния Шабат. Знаеш ли как-во е Шабат?
-Знам – рече инженерът – Бог, след като сътворил света за 6 дни, на седмия седнал да си почине. Мисля, че Шабат започва в петък вечер и приключва в събота вечер.
-Точно, приятелю. Според юдаизма на този ден не трябва да се върши никаква работа. Не можеш да готвиш. Чорапите си да переш. За водопроводите да не говорим?
-К`во ти пука.
-Дразни ме, приятелю! В Тел Авив е военщина. Мъчно ми стана за семейството, за Бургас, за морето – айретен, че хората крадът риба от мрежите. И се прибрах!
-К`во ти пука!
-Не ми пука. В самолета се запознах с професора. Имал лодка, искал да се отърве от нея. Сгъваема. Дори не мислил да я продава. Щял да е хвърля на боклука. Да изчисти мазето. И някакво напрежение в главата си. Мил човек, пухкав такъв, като излязъл от банята.
-Какви лодки, какъв риболов в София? – рече инженерът. –Софиянци имат едно Иска-ро, едно Панчарево и вилите на „Щъркелово гнездо”. Лодките са на морето.
-Така е. Има ли море, има лодки и рибари. Няма ли, морето е библия без думи!
-Въй, въй, въй - завъйка инженерът. -Ти какъв си, приятелю? Рибар, лодкар или водо-проводчик бог.
-Три в едно. Като всички българи, приятелю! Чудя се, може ли професор от БАН да жи-вее в панелките на „Надежда”?!
-Може.
-Кацаме на аерогара „София”! Влизаме в мазето, лодката вътре – сгъната, надиплена, немска ! Това е „Капитан кураж”, запознаваме с лодката професора.
-Красиво име – рече инженер Дуков.
-„Капитан кураж” се става с кураж. Аз обаче приключих с него завинаги, казва профе-сорът. Ще изхвърля „Капитан кураж” на боклука. Защо, питам професора. Защото об-ществото има нужда от идиоти, а не от култура. Знаеш ли, че неетични хора трият А-то от куража и там изографисват Я. Разбираш ли! На професора му светна, че боксувам на едно място и повтори: изтриват от думата кураж буквата А и на нейно място слагат буквата Я. Кураж се трансформира в курЯЖ
-КурЯЖ, Капитан Кураж! – смееше се просташки инженер Дуков.
-Казах на професора: „Не хвърляйте капитана на боклука! Дайте го на мен!” Човекът се съгласи. Как ще го придвижиш към морето, попита. По магистралата, казах на професо-ра, седалките на фауто падат и колата става пикап. Стиснахме ръце. Напъхахме лодката във фауто и капитанът възкръсна на „Скарите”.
-Браво! – рече инженерът. –Сега на „Капитан кураж” ще му предложим капитанша.
-Капитанша?
-Да. Чувал ли си за богиня Хеба?
-Чувал съм.
-К`во си чувал?
-Нищо. Гръцка богиня.
-Тя е дъщеря на Зевс. Хеба означава младост. Богиня на младостта. Дадена е за жена на Херкулес като награда за подвизите му.
-Приятелю, какво искаш да ми кажеш с всичко това?
-Ще дадем Хеба на „Капитан кураж” за капитанша.
-Как, като Хеба е жена на Херкулес.
-На така – одърви се другият. – Тя отдавна не е Хеба.
-А какво е Хеба, като не е Хеба?
-Лодка. Лодката на Хипара от Царево.
-Ясно!
-Зевзеците от Царево постоянно трият Х-то от Хеба и моят приятел е вдигнал ръце. Какво е Хеба без Х?
-Нищо. Еба! Даже и богиня не е.
-Ще акостираме с нея на „Скарите”. Ще я чифтосаме с „Капитан кураж” и ще направим от тях двукорпусен плавателен съд – катамаран. Разбираш ли?!
-Разбирам, приятелю! „Капитан кураж” и „Богиня Хеба”.
Автор: Гочо ГОЧЕВ
Стига, бе! Нямам думи...