Видях  обява в  „ GRAMOFONA.com“

и в душата ми настъпи щорм.

Конкурсът за рибарска история,

ме накара да изпадна в еуфория.

Мигом в мен се появи  желание,

стаено дълго в душата ми терзание,

да ви разкажа случка  - харпунджийска

и как една риба я превърна в куцузлийска.

Не знам защо на стихове изби ме,

с поетична лудост нещо зарази ме,

при положение, че слаб съм аз лирик

и по скоро в материята съм лаик.

Ще опитам в този стил да пиша,

даже и поемата ми малко да издиша ,

разказана от мен ще бъде стихотворно,

пък дори и да е доста смехотворно.

 

Състоеше се от трима изпечени пичаги,

тимът ни харпунджийски, все топ мъжаги.

Аз, синът ми Кирил – „опасен състезател“

и Коцето Пандаров, най – добър приятел.

И още, женичките ни мили, нашите половинки,

на плажа, под чадъра, оставяме ги сам саминки,

да ни чакат да излезем с риби,  едри и големи,

защото в риболова, те са ни късмет -  кадеми.

 

С плавници, шнорхели и маски, с неопрени черни класни,

запасани с коланите баластни, в ръце с харпуните опасни,

от никой и за нищо на света, не можехме да бъдем спрени,

от лудата ни страст, под вода да плуваме, така въоръжени.

Да гмуркаме в захлас,   до припадък да ловуваме ,

и да търсим рибите митични, които всяка нощ сънуваме.

При мен проблем си беше, че вечерта на алкохола бях наблегнал,

и стратегията ми до там се сведе, на плиткача аз да съм полегнал.

Че съм полегнал на плитките скали лошо няма, до тук добре,

но от вълните клатещи ме в прибоя, се почувствах повече от зле.

Напрегнах всичките си сили и в пенливата вода отправих взор,

но видимостта бе повече от малка и с риболова щях да видя зор.

Така подхвърляха ме близо час   морските палави вълни,

когато нещо сякаш ми проблесна, на фона на тъмните скали.

Напрегнато се вгледах и в мътната вода едва съзрях,

два големи тъмни силуета на риби и направо пощурях.

От вълнение сърцето взе да бие лудо, огромни два лаврака разпознах,

по единият веднага  стрелях, но дали уцелих, тъй и не разбрах.

Масивни риби бяха двете, не по кило и две,

а по 7 - 8 килограма всяка, бяха си поне. 

Докато се чудех дали имам попадение

и се взирах сред пяната, в пълно невидение,

за миг харпунът ми бе изтръгнат рязко от ръката

Боже мой, каква беля голяма, ми дойде на главата.

Пушкалото със скорост хукна и от мен много бързо се отдалечи,

а аз от изненада,  вода солена глътнах, гледайки с невярващи очи.

Заизправях се, бавно, полека, ама много, много смутен,

чувствах се  като Иванушка глупака, огорчен и още омерзен.

Представете си един голям мъжага, изправен, във вода до колене,

стои и   гледа тъп o, изумен, в посока на  изчезналото му пушле.   

Стоях така минута, две, изправен,

смутен и порядъчно засрамен,

от факта, че от някаква си  риба,

буквално бях ограбен.

Погледнах туй море голямо,

но изхода едничък беше само,

да джапам из голямата вода,

харпуна марков да си търся и да прибера,

от рибата крадлива, че голяма срамота.

Гмурках и джабурках като корморан

и изведъж видях харпуна нейде там,

с морските вълни да се прелива,

а мен обзе ме, радост дива.

Към него тихо, бавно, аз заплувах,

стратегия за вземането му планувах,

и тъкмо ръка към него да протегна, 

в миг харпуна, за втори път побегна.

Запсувах   яко, ругаех рибата проклета,

ядосан бях, проклинах си късмета,

че попаднах в такава тъпа и нелепа ситуация,

а съм уж ловец елитен от старата ни генерация.

Ще е невиждан срам за мен и голяма излагация,

за майтап да стана в подводната ни Федерация.

 

Учудени от странното ми поведение

и за да не бъдат дълго в невидение,

при мен пристигнаха синът ми и авера,

като си мислеха, че има   далавера,

в това да се въртя като шугав на плиткача,

без да знаят каква е патих аз, баш гмуркача.

Обясних им на две, на три, какво се случи

и как лаврак един, стрела от мен получи,

но вместо трофей да ми увисне на кукана,

оръжието ми отмъкна,  неговата ....

Така сформирана от тримцата ни група,

приличаща на циркаджийска трупа,

започнахме харпунчето да търсим

и да се чудим каква ли ще я свършим.

Търсенето беше малко хаотично,

сблъсквахме се тримата периодично,

за това всеки си избра в района периметър,

за да може да обследва всеки метър.

И не след дълго Косьо изрева –

„Иване, бързо, веднага тук ела!“

Заплувах и след минута бях при него

и с търсещ поглед питам – „Де го?“

а той ми сочи с опънат показалец на ръката

и видях го аз харпуна, да се клати по вълната.

Този път с мощен скок се хвърлих и го грабнах

и с него бързешком към близкия бряг побягнах,

завлачих след себе си кордата със стрелата,

а тя с рибата голяма, тежеше и се огъваше горката.

Риба ли преди малко споменах.....

.......ееее, тук вече се олях....

Вместо грамадна риба на острието да се мята,

намерих сноп от водорасли, усукали се на стрелата.

Голям късмет, че намерихме харпуна, в този маскарад,

вярно, рибата крадлива ни избяга, ама поне не бях валат.

 

Така безславно завърши рибарската ми одисея,

сега ми е забавно да си спомням, даже и се смея.

И до днес близки и познати, за лаврака ме бъзикат:

„Отивай, намери го и на софрата положи го“, викат,

ама аз въобще не им се сърдя, за гдето се задяват,

важното е друг път, трагикомедии такива, да не стават.

 

Иван Томов – Vatus

Бургас