На 31.12.1993-та улових цял кит. Уж се бях запасил с цигари /арда филтър от 60 стотинки пакета/ чак докъм 6-ти януари на следващата година, но взеха, че свършиха. Излязох да попълня запасите, а намерих само цигари с 500% надценка, че и опашка от 30-40 човека пред „щанда”. И си казах: „Защо да не хвана КИТ?!?!? Няма да пуша повече”. Подсъзнателно коригирах плана към лов на цаца и непушене докъм 4-ти януари. Обаче не! Кита уловен и изяден. И до днес не пуша. Това имаше и свойте негативни промени. Пушачите-аборигени ми се радваха точно 3 дни. После ме припознаха като заплаха за обществото и ме отлъчиха от редиците. Как така аз го мога, а те не? Е, скъпи аборигени, подскачайте в никотинов делириум на сушата, аз си ловя спокойно риба в плитки води.
Всъщност, през 2007-ма навлязох още по-навътре в океана. Защото отказах и алкохола. Все едно се сдобих с презокеански риболовен кораб. Във вид на велосипедче за 100 лева. Та, това устройство ми показа колко зле съм управлявал живота си и как сивото ежедневие ме лови на гола кука. Цигарите, алкохола и обездвижването бяха съсипали тялото ми. Е, нищо, махнах алкохола и започнах с далечните велосипедни обиколки. Поисках смелост и сила и забих курс на кораба към тихия океан, с крайно назначение „марианската падина”. На сухоземните това им дойде като 5-та водка без мезе. Вече не само ръкомахат, ами и вдигат копията заплашително и окачват надписи „не си желан на сушата”. Добре, че в океана има и други рибари, които разсeйват скуката, подслаждат пътешествията и с които успявам да сменям по някоя приказка. Обаче, океанските велочовеци са се пропили със сила и казват само неща от типа: „Девет бала е брат, ама още плуваме и катерим върховете. И по-навътре ще влезем, че да ни се напълни душата и да се почувстваме свободни”. Остатъците от хора на сушата имат настройка от типа – обажда ми се една мерлуза и чурулика: „Да имаш да услужиш с 20 тона риба тон, че съм се хванала в едни еврейски кредитни мрежи. И уж трябваше да дължа мерлуза и половина след 5 години, пък то какво стана....” Аз като казвах да не се ловиш на рекламата „Завийте с перка наляво, хванете нашия поток, ще ви завадем в рибния рай и ще ви сбъднем всички желания?!?!?! А? А! Сега какво да напарвя от средата на океана? И защо пък да приближавам плитчините заради теб? Да не си златната мерлуза? Късмет ще имаш, ако след като те измъкнат от мрежата, те убият с премерен удар между очите, а не ти предложат рефинансиране на заема и заробване и на неродените ти мерлузки. Общо взето, #оправяйсебе! Малоумна сухопътна сган.
Лових си риба с презокеанския кораб доста години. И едва вчера ми хрумна, че риболава с приспособления е неефективен и не носи истинско удоволствие. Качвам се на кантарчето вкъщи и установавам, че около новогодишните празници съм преял с миди и съм се отклонил доста от бойното колоездачно тегло. И си казах: време е да се разделям и с навика си да се храня прекомерно. Последното нещо, което още ми напомня за континента. Ще се прераждам като косатка чрез каране на велосипед с митичните 50 километра средна скорост. И ще си ловя риба направо по дъното със страст, за удоволствие и прехрана. И без това, сърцето ми от години е на шосето. И очаква с нетърпение да поеме на своето „окончателно пътешествие”.
Друго си е да се превърнеш в ловец на собствените си слабости и страсти. Изкусен при това. Прочелите горните редове, може и да се замислят, някои да превърнат замислянето в плаха първа крачка към прадстоящ и силен нов живот. Няма как да узная това. За мен е време да отплавам в неизвестна посока.
Автор: Спас Христов
