Откъде на Нина и хрумна тази идея!? И защо с такава охота изпълни тъпото си желание? Уж е най-добрата и приятелка, а вместо да я вразуми тя я тласна отново към най-тъмните дълбини на душата и. Бе Никулден, животът продължаваше, това е професионалният и празник и това, че е спряла да се весели, да ходи по купони и дискотеки не значело, че не трябва да получи подарък. Кой, ако не тя - Ема, най-великата банкерка, невероятната професионалистка, отличната финансистка/ тра-ла-ла, Нинини глупости/? И хоп един пощенски плик, а вътре картичка с изобразени на нея рибарски принадлежности, а в нея платен риболовен билет за една година. Боже мили, Нина! Ти с всичкия си ли си? Колко ризи и сака съм ти съсипала със сълзите си върху тях? Нали точно ти си човекът, който знае, че за мен времето от седем години е спряло. Че съм си забранила разходка дори и до Морската градина и не понасям шума на морето дори и по телевизора. А ти какъв подарък само!? Не стига това, пък и куриер си пратила с нашия филм "Big fich". Любимият ни филм с Радо. Ах, каква чудесна сюрреалистична приказка за "голямата риба", за семейството, за любовта! Но, уви, моята Голяма риба отплува, морето завинаги я погълна. Човекът, който караше дъха ми да спира, сърцето ми да тупти учестено, всяка фибра от тялото ми да се вълнува отлетя с мъртвото вълнение. Да, моята Голяма риба отплува в морето при другите големи и малки водни обитатели. А, може би, си права! Навярно е време да се изправя срещу кошмарите си, да се възползвам от твоя подарък и да отида да си върна рибата. Така и направих. Благодаря ти, Нина! Дано си добре в чужбина! Липсваш ми много! Поздрави Ники, желая ви щастие! Билетите си резервирахме по интернет. Ще пристигнем в петък 18 декември навреме, тъкмо за брачната ви церемония. В края сме на осмата година. Навярно сте любопитни да разберете какво се случи за последните 365 дни? Когато се откри риболовният сезон, нарамих въдицата и отидох на нашето място къмпинг "Надежда" дето бяха най-щастливите ни години. Студентските ни ваканции преминаваха там. Разпъвахме палатка, палехме огън, Радо ловеше, ловеше, а аз приготвях пресния улов за вечеря. Най-обичахме да се забавляваме, когато беше уловил кефал. Тогава ставаше истинско пиршество, купувахме си и бутилка бяло вино. Помня колко спорехме за етимологията на думата "кефал". Според мен тя означаваше "алешки кеф", а за него частицата "фал" беше поличба за нещастие. И той позна! Нещастието се случи имено след такъв улов на кефал.
Цял месец мятах безуспешно въдицата. Мятах и ридаех. Отначало не хващах нищо, но след две седмици започнах да се прибирам с някое и друго попче. На третия месец улових един кефал. Когато го откачвах от въдицата, забелязах, че ме гледа с огромни молещи очи-очите на Радо. Нежни, мили, всепрощаващи и молещи, молещи за свобода, търсещи отново волността и безгрижието на морето. Разбрах ги. Преглътнах солените си сълзи и го пуснах отново в солените води.
Цяла седмица плаках и не рачих да се върна обратно,но нещо сякаш ме дърпаше натам. Отидох пак и седнах на същото място, до същото момче /май Жоро се казваше/, с което се бях запознала преди два месеца. То идваше всеки ден десет минути след мен,поздравяваше ме вежливо, разговаряхме лаконично, а веднъж ме покани да пийнем по нещо, но аз го отрязах грубо. Вгледах се в големите му черни и искрени очи и ми се дощя да му се извиня. Тръгнахме си заедно, а след няколко дни приех поканата му за среща. И ето, вече два месеца, сме заедно.
Благодаря ти, Нина! След като Голямата ми риба отплува бях сигурна, че животът е само отлив. Благодаря ти и на теб, Кефале! Дано си щастлив в безбрежното море! Твоите огромни всепрощаващи очи ми помогнаха да разбера, че и в океана на живота след всеки отлив идва прилив. Мисля, че отново живея пълноценно, нищо че от време на време включвам системата, за да може през абоката да нахлуят и спомени, но освен тях имам и настояще! В момента вървя под ръка с моя фиш, не знам дали е печеливш, но знам че Big fish е любовта...
Автор: Иванка Георгиева Христова
гр. Лом
