Бургаският край обича борбата, казва бизнесменът Стефан Георгиев

Стефан Георгиев e бивш състезател по свободна борба. Завършил е Националната спортна академия. Занимава се с частен бизнес, а от 2009 година е президент на клуба по свободна борба „Черноморец“. Женен, баща на двама синове. Как се справи клубът по време на пандемия и ще се откажат ли спортистите да гонят най-големите постижения? Интервю на Грамофона нюз

Г-н Георгиев, каква беше годината за спортен клуб по борба „Черноморец-Бургас“?

За съжаление много международни първенства бяха отложени и не можа да се даде шанс на нашите състезатели да участват и да покажат какво могат. Момчетата ни бяха много добре подготвени и ако всичко беше наред,  при юношите щяхме да имаме 4-5 души участници, при кадетите 1 гарантиран, при момчетата до 15 години също. Състезателите ни имаха огромна надежда за нови медали.

Как стои въпросът с провеждането на състезанията догодина?

Така като гледам проекто-календара на Международната федерация са заложени повече мъжки първенства. Европейското първенство по борба догодина за деца до 15 години трябваше да е в Бургас, но и него го няма в календара за 2021 година.

Дай Боже да го приемат и да се проведе, защото това е един много хубав форум. Бургаският край обича борбата и съм сигурен, че залата ще е пълна. По този начин ще се достави едно удоволствие на публиката. Дано и местните момчета да са част от това удоволствие.

Освен големите постижения, клубът Ви сигурно изпитва затруднения. Кои са най-големите?

Без достатъчно финанси е много трудно. Общината помага, министерството на спорта помагат, но в интерес на истината тези средства са недостатъчни да върнем спорта, не само борбата, а всякакъв вид спорт на тези нива, които бяха например по време на Олимпиадата през 1988 г. Показателно е тогава колко медали спечелиха родните състезатели и колко шампиони имаме.

Според Вас има ли шанс спортът да бъде това, което е бил преди 30 години, например?

Не ми се вярва спортът от славните времена да се завърне. Говорим за времената преди демокрацията. Много пъти съм казвал, че докато спортът не стане държавна политика, да има безусловна подкрепа от държавата, да се върне професията спортист, нещата  няма как да се случат. Ние нямаме Закон за спорта. В днешно време много трудно се намират спонсори, които да помагат и да имат някакви облекчения срещу това помагане.

Да не би да обмисляте да се откажете от всичко?

В никакъв случай, най-лесно е да се откажем. Ние не искаме лесни неща. Силните спортисти се борят до последно!

Какво е за Вас клуба?

Аз израснах в клуба преди демокрацията. Малко след това борбата в Бургас беше поизостанала. Заедно с приятели и хора, били част от този клуб, се хванахме за ръце и мисля, че сега всички в България се съобразяват с нас на тепиха. Дано клубът да продължи да е все така успешен!

Снимка: Архив