Барабанистът Николай Кустев е гостът днес на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Музикант, който свири от най-тежкия метъл до мелодичния поп-рок. Минал през редица бургаски групи, в момента той е част от траш метъл бандата The Revenge Project и рок групата Once. Какво е да си рокаджия в днешно време и дали можеш да се изхранваш само с този вид музика – Кустев разказва.

Спомняш ли си как у теб се зароди мисълта да станеш музикант? Кога за първи път хвана палки на барабани?

Случи се, когато бях 5-6-годишен. Нашите често ходеха по заведения и ме взимаха и мен. И още първия път, като стъпих в ресторант, видях на сцената барабани. Нещо ме накара от вратата директно да отида при тях, хванах палките и започнах да думкам по барабаните. По някакъв начин ударните ме привлякоха още в самото начало.

Десет години по-късно с много мъки накарах баща ми да ми купи първите барабани. И вкъщи настана пълна лудница, не спирах да свиря. В един момент после ме изби и на китара, купиха ми и нея.

А защо в крайна сметка предпочете барабаните пред китарата?

Защото на сцената китаристът стои отпред на сцената, а мен ме хващаше срам (смее се). Предпочитам отзад – хем да си свиря, хем да си ръкомахам. Но най-вече причината е, че можех да изсвиря цяла песен на барабани, докато на китарата забравях някои акорди, кое след кое следваше. Просто барабаните повече ме влечаха.

Как се научи да свириш? На уроци ходил ли си?

Не съм ходил никога на уроци. Идваше един познат на баща ми да ми преподава на барабани вкъщи. Но мен нещо не ме влечеше, аз исках да си вадя моите си песни на групите, които слушам. Самоук съм. Дадено ми е отвътре да чуя нещо и да го изкарам.

Имаш ли си идоли барабанисти, които са те вдъхновявали и от които си се учил?

Ларс Улрих от „Металика“ – с него съм започнал. След това, като чух групата „Дрийм Тиътър“, се запалих по Марк Портной, после и по наследилия го Майк Манджини. Игор Кавалера от „Сепултура“ също много харесвам. 

Кои бяха първите групи, в които стана барабанист? И защо започна с блек метъл?

Първата беше Biophobia – през 1995 г. Тогава ми се обади мой познат, който ме попита дали искам да се включа в група, която свири блек метъл. Аз се съгласих, тогава ме влечеше точно този стил. С Biophobia записах и първия си албум – през същата 1995 г. в София. С тази група свирихме няколко пъти в Летния театър в Бургас, после и в Шумен ходихме, както и в столицата. Записахме два албума, след което през 1997 г. влязох в казармата.

След като се уволних, започнах да свиря в друга бургаска метъл банда – Korozy, с която също записах два албума. Ходихме по фестивали из страната. През 2000 г. напуснах групата заради разногласия с вокалиста.

В началото на новото хилядолетие се включваш в може би най-известната траш метъл банда в Бургас – The Revenge Project. Разкажи за работата си със Стафа?

С Неделчо Харизанов (бивш басист на Necromancer) решихме да направим група, с която един вид да отмъстим на предишните си банди. Затова я кръстихме Revenge (отмъщение). Тогава заедно учихме със Станислав Василев-Стафа в ЦУРКА (сега филиал на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“) и той ми даде един демо запис с предложение каква музика да свирим. На мен ми хареса много. Обадихме се на китариста Златин Атанасов, по прякор Deimoz. Така започнахме да свирим заедно. През 2005 г. издадохме и първия албум на групата.

Със Стафа се работи много лесно. Той е доста упорит, постоянно има идеи какво да правим. Освен с групата съм участвал и в записите на два от неговите самостоятелни албуми, включително и последния „За омразата с любов“, който е почти готов и само трябва да се миксира, за да излезе. Стафа ми праща демо записите, аз слизам студиото и ги записвам. Лесно се работи с него, защото той е човек, който знае точно какво иска и нещата се получават.

Ако сравниш 90-те години със сега, или ли разлика в публиката у нас, която слуша блек и траш метъл?

Преди беше коренно различно. Тогава хората бяха гладни за такава музика. Имаше много групи, имаше много хора, които идваха по фестивалите. Сега положението няма нищо общо с 90-те години. Не знам дали заради интернет, или заради друго. Тогава имаше една завеса, която правеше така, че ние да бъдем жадни да гледаме и български, и западни групи, ако дойдат. Сега вече всичко е толкова отворено, че го няма това, което беше през 90-те.

През 2002-ра малко променяш стила с групата Valley Of Shadows. После се включваш и в Once, което е вече доста далече от блек метъла. Разкажи за работата си с тези рок банди.

Аз съм широко скроен по отношение на музикалните стилове и винаги мога да превключа от тежкия метъл на нещо далеч по-мелодично, какъвто е стилът AOR, да речем.

Още като почнахме с Revenge, едновременно с това през 2001-2 г. свирих и в групата Rising Tide на Антон Панговски – съвсем различен стил, подобен на „Инексес“ и Ю Ту. 

С Valley Of Shadows се случи, след като Костадин Костадинов, с когото сме приятели, се свърза с един германски мениджър. Писаха си по интернет и той го нави да започне да прави музика. Аз отидох да помогна на Динко да направим група и така започнахме.

Поканиха ни на фестивала „Вашата Nokia сцена“ в София. Тогава с групата бяха вокалистът ни сега в Once Петър Евтимов, поканихме и Мариян Христов – нашия певец от The Revenge Project, дойдоха и Мария Дюлгерова и Марияна Добрева – китаристката и клавиристката на „Силует“. Бяхме голяма банда от седем души. И да ви кажа честно, счупихме им главите в София (смее се). Звезди Керемидчиев и Денис Ризов от „Ахат“ постоянно ни стискаха ръцете и викаха „евалла“.

През 2011 г. се присъединяваш към група Once. Офицерски кандидат Петър Евтимов строява ли ви в две редици? :)

Е, чак толкова не (смее се). Строяването в две редици си го правят във войската. Но ние самите трябва да си се нареждаме в редица, за да могат нещата да се случват възможно най-добре.

С Once правим кавъри на групи като „Юръп“, „Талисман“, „Еклипс“. Имаме вече и едно авторско парче – казва се Heart and Soul, работим и по други. Стилът, в който свирим, е AOR и класически хевиметъл.

На профила си във фейсбук имаш снимка със Съли Ерна – фронтмена на Godsmack. Къде се срещна с него?

С него се срещнах в бившия бар „Без име“ в Морската градина в Бургас. Случи се през лятото на 2015 г., когато групата дойде за участие във фестивала Summer Chaos. Обадиха ми се, че вечерта преди деня, в който трябваше да свирят, Godsmack са отишли в бара да разпуснат. Аз не можах да повярвам, че една от любимите ми групи е там. Отидох и като видях Съли Ерна и другите музиканти, чак тогава повярвах.

Съли се оказа доста нисък. Аз съм 1,78 м висок, той ми е до пъпа. Запознах се с него, а той не престана да се снима през цялото време.

Говорихте ли си с него, с какви спомени остана от тази среща?

Не успяхме много да си говорим, защото той през цялото време беше нападан от фенове. Имаше двама бодигардове, които не даваха нито да се пие, нито да се пуши до него. Който минеше с цигара и алкохол, биваше разбутван. Позволяваха само снимки. А той човекът беше отзивчив – усмихваше се и се снимаше с всеки.

Направи ми кеф, че като си тръгваха вече към хотела да си лягат, Съли дойде при мен и ми каза „Thank you man. See you tomorrow“ (Благодаря ти, човече. Ще се видим утре).

И видяхте ли се на концерта?

Ами аз го видях, той мен не (смее се). Нямаше как – те бяха на сцената, аз – в публиката. Но беше много емоционално. Тези хора да ги видиш в Бургас, в Морската градина, беше невероятно.   

Освен с музика занимаваш ли се с нещо друго? Имаш ли друга професия или хоби?

Хобито ми е музиката. Тя не ми дава доходи. По професия съм бижутер. Имам си ателие в Несебър, където изработвам златни и сребърни накити по поръчка. Това ми е основната работа, с която се прехранвам. Занаятът съм го наследил от баща ми, който беше златар. С музиката от време на време пада по нещо, но това не храни музиканта.

Възможно ли е барабанист в Бургас да си изкарва хляба само със свирене?

В този стил, в който свирим ние – не. Но ако свириш по ресторанти и по кръчми – е възможно. Ако имаш договори през лятото да свириш в Слънчев бряг, а после и в зимните курорти, така може. Но само с рок музика бих казал, че тук е невъзможно да си изкарваш хляба.

Планираш ли някакви други проекти извън Once през тази година или в близкото бъдеще?

Не. Имам доста работа с Once. Сега чакаме нашият басист да се прибере, той пътува с кораби. Имаме доста музика да правим. А и с Revenge трябва да свиря, като се отпушат нещата лятото. Преди се занимавах едновременно с 4-5 групи – обаждаха ми се да свирим, а аз съм добър човек, съгласявах се да им помогна. Но ми идваше много нанагорнище и в един момент реших да се огранича само до Once и The Revenge Project.

Какво би посъветвал младите барабанисти, които тепърва искат да се занимават с рок музика?

Трябва да не си мързелив в това, което правиш, и да си преследваш целта, която искаш да постигнеш. И най-вече много репетиции и всеотдайност към музиката, която харесваш.

Снимки: Личен архив на Николай Кустев