Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ тази неделя е Петър Евтимов. По професия той е военен, по призвание – рок певец. От трийсет години насам е вокалист на няколко бургаски рок и метъл групи, сега е фронтмен на набиращата популярност формация Once. За своя път в музиката и как тя се съчетава с военната му служба – прочетете в следващото интервю.  

Здравей, Петьо! Как стана певец и защо реши да се насочиш към рок музиката?

Това се случи още в ранните ми тийнейджърски години, бях на 14-15 г. Мои приятели от блока сформираха група „Викинг“ и забелязаха, че имам някакви вокални данни – бяха ме чули да пея по събирания, по форуми, в компании. Поканиха ме заедно да направим няколко авторски песни и така започна всичко. Съвсем за кратко беше нашата съвместна дейност, тъй като басистът ни Георги Иванов влезе в казармата и пътищата ни се разделиха. Тогава бях поканен за проби в друга бургаска рок група – „Айрън Форс“. Момчетата се оказаха доволни от мен и ме взеха на мястото на техния дотогавашен вокалист Димитър Калоянов, който също стана войник. Известно време изкарах с тях, имахме няколко авторски песни и участия. Но след това дойде ред и на другите да влизат в казармата и така приключи моето участие и с тях.

После имах огромното удоволствие да бъда поканен в групата B.N.S. Strange, в която беше Светослав Михайлов (китаристът на Г.Р.А.С.). Тогава се сблъсках с невероятния талант на Светльо като композитор и музикант. Направихме три авторски неща, спечелихме второ място на „Рок ринг“ в Бургас. Беше страхотен, но кратък период – дойде и нашият ред за казармата.

Ти какви песни пееше тогава, кои ти бяха любимите вокалисти?

Покрай брат ми, който беше много голям рокаджия, се запалих първо по „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“. Постепенно минах към Ингви Малмстийн и вокалисти като Джо Лин Търнър, Йоран Едман, слушах групи като TNT с Тони Харнел, „Хелоуин“ с техния тогавашен вокалист Михаел Киске. Тези изпълнители съвпадаха като стил с това, което свиреха „Викинг“, и така си паснахме в групата. На по-късен етап започнах да харесвам певци като Брад Делп от групата „Бостън“. Започнах много да слушам и „Тото“ – Боби Кимбъл и Джоузеф Уилямс като вокалисти много ми допадат. От прогресив рока са ми фаворити Symphony X и „Дрийм Тиътър“.

Успя ли да видиш на живо и да се срещнеш с някого от тези знаменити рок вокалисти?

На живо съм гледал концерти на „Дрийм Тиътър“, „Тото“, „Юръп“. Но лично съм се срещал с вокалиста на една от любимите ми групи „Талисман“ – Джеф Скот Сото, който е бургаски зет. За мен той е един от най-добрите композитори в пеенето.

Помниш ли къде го срещна?

В Бургас през 2013 г. Тогава той работеше с китариста Емил Марков и го беше помолил да намери няколко души, които да излязат да пеят с него по време на едно от участията му тук. Емил ме препоръча и Джеф ме покани да изпеем заедно Just Between Us от репертоара му с „Талисман“. С удоволствие изпълнихме тази песен, която е една от любимите ми.

Да се върнем към 90-те. Какво се случи след казармата?

Отдадох се на семейството – през 1998 г. ми се роди син. Имаше малко музикално затишие. После участвах в проект с Любо Стефанов и Милен Цветанов, които тогава бяха в известната по онова време бургаска група „Реквием“. Направихме няколко авторски неща, които се получиха много добре стилово и технически.

През 2002 г. дойде един от най-важните моменти за мен – сформирахме групата Valley Of Shadows. Нейният стил беше прогресив и спийд метъл.

Това е доста различно от музиката на „Тото“ и „Бостън“?

Аз харесвам не само старите банди, но и по-твърд прогресив рок. Музика като на Symphony X и този тип групи. Предпочитанията ми покриват голям спектър от жанрово по-лека и по-твърда музика.

Разкажи за Valley Of Shadows?

Това ми е най-мащабният проект в авторски мащаб. Издадохме един албум (Follow Me, 2004), който беше с изцяло авторска музика. Китаристите Костадин Костадинов като композитор и Любомир Стефанов, който записа и аранжира нещата, съставяха песните, а аз мислех вокалните линии. В писането на текстовете голямо участие имаше Станислав Василев-Стафа.

Получи се група, която доста добре беше приета от метъл и рок средите. Участвахме на национален конкурс в София, организиран от „Нокиа“, в който заехме 4-5 място в конкуренция с повече от 100 групи от цялата страна. Това не беше метъл конкурс, имаше разнообразни стилово участници, ние бяхме може би най-твърдата група.

Появиха се предложения за участия в чужбина – Германия, скандинавските страни. Разни мениджъри ни предлагаха да отидем да се развиваме. Но поради житейските и професионалните ангажименти това не се случи.

И дойде моментът за сегашната ти група Once?

Да. Случи се през 2011 г. Името на групата го измисли басистът Станимир Николов. Не знам дали се е повлиял от албума Once на Nightwish, на които е фен. Аз бях поканен за вокалист от него и от Борис Николов (настоящ китарист на „Еуфория“). Към нас се присъедини и барабанистът Николай Кустев.

Отначало с групата свирихме само кавъри и участвахме по клубове в Бургас. Паралелно с това аз и Борис Николов направихме акустичен проект заедно с Иван Боев от група „Феникс“ – казваше се „Уиспър“. Свирихме около 5-6 години по клубните сцени. Репертоарът ни включваше акустик кавъри на групи като „Форинър“ и „Тото“. С тази формация гледахме да пеем по-различен стил от този, който изпълнявахме в другите ни групи.

С Once как се развиват нещата?

През миналата година направихме първата си авторска песен – нарича се Heart and Soul. Страхотно парче в стил АОР. Композицията е на китариста Емил Марков, текстът е мой. После пътищата ни с Емил се разделиха, сега китарист на групата е Атанас Недев.

Мислите ли за нови авторски песни и евентуално за албум?

В момента работим върху нова авторска песен, която до два месеца трябва да е готова. Тя ще е с малко по-различно звучене от Heart and Soul. Също ще е на английски, тъй като рокът е измислен на този език и така звучи най-добре. А и искаме да се чуе от по-голяма аудитория от българската. Що се отнася до албум, с удоволствие бихме го направили, но това няма да се случи скоро. Просто при нас нещата се развиват малко бавно, тъй като всеки си има други ангажименти – басистът ни пътува с корабите, Наско си има друга група и така.

Извън групата ти с какво се занимаваш?

Офицерски кандидат съм на кораб тралчик от състава на военноморската база в Атия. Двадесет години вече работя там.

Военните са известни с реда, дисциплината, докато рок музиката е доста свободолюбив жанр. Как се съчетават двете неща?

Реално рок музиката изисква също много дисциплина, иначе няма да се получат нещата. Както при военните, и в групата всеки дава по едно рамо на другия, когато се налага. И в рока отпускането не е много добре за самата музика, трябва да се композира и да се пее редовно, за да се поддържа форма. Така че и в групата всеки трябва да си е малко военен и да си дава зор, за да вървят нещата напред.

В поделението знаят ли колегите ти, че си рок певец?

Да, знаят. А и имам много други колеги, които са музиканти – офицери, старшини, матроси. В залата на самото поделение навремето имаше концертни изяви, но това беше преди 2000 година. Не всеки харесва рок, но който иска да го приеме, го приема. Имам колеги рокаджии, които редовно идват на нашите участия.

Как виждаш развитието на рок музиката в Бургас?

Нивото тук е много добро, но има малко места за изява на групите. Откъм клубове вече сме много ограничени, няма достатъчно места, където да се изявяват рок музикантите. Иначе публика за този вид музика има. Естествено, тя трябва да бъде спечелена. Бургас е много шарен стилово като групи, като всички в техния си жанр са страхотни.