Бургазлия (потомък на една от най старите лекарски фамилии в Европа)*  откри предшествениците си , убити в концлагерите  Аушвиц и Дранси**

Следите на отдавна изгубени през годините на Войната братя и сестри на бабата и дядото на известния бургаски хирург д-р Веселин Джендов стават ясни едва сега. За тях пише в наскоро издадената  биографична книга на френската писателка Мишел Сард***. Французойката и д-р Джендов се оказват втори братовчеди, за каквито те самите не са подозирали. Домът на д-р Джендов е пълен с  уникални документи като  Държавния архив и Националната библиотека.

 Пътуване във времето и пространството по невероятен начин насочват френската писателка за информация към него. Запазените писма на предците му, с които искат информация от армейските властите на САЩ, Франция и Великобритания в следвоенна Европа за изпратените си братя и сестри в лагерите в Аушвиц, доказват родствената връзка между двамата, а също  - и много други документ, писма, снимки...

Френската писателка Мишел Сард издава книгата си, в която посвещава няколко глави за родствените си корени в Бургас, удивителното запознанство с братовчед си д-р Джендов  и срещите с него.

Информационен сайт Грамофона Нюз ще публикува поредица откъси от книгата на Мишел Сард. Превод от тях е предоставен специално на редакцията на gramofona.com  с любезното съдействие на д-р Веселин Джендов.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

* http://www.sephardicstudies.org/pdf/imperial_court_docs.pdf - (лекари евреи регистрирани към императорския двор (на отоманската империя) от 1574 до 1595 год - Доктор Доменико Йерусалми ... 1891 год доктор Витали Йерусалми.

** В книгата и документитите в откъса става въпрос и за концлагера край Париж  - Дрансѝ https://en.wikipedia.org/wiki/Drancy_internment_camp, има и филми за този концлагер - и за унищожаването на евреите във  Франция  The Round Up (2010 film).

Забелязвам , че тези документи които изобилстват в кашоните на братовчед ми - пощенски картички, писма или снимки - са от преди войната и непосредствено след нея. Гледаме заедно един апел на френски:

„ СТУДЕНО ИМ Е!

 Седмица за събиране на топли дрехи от 24 до 31 януари 1946 г. за депортираните в Германия евреи. Близо 80 000 евреи, мъже, жени и юноши, избягнали от масовото им изтребление, все още са в бившите концлагери. Спортни асоциации и младежки движения на евреите ще организират събиране на помощи за тях ".

 

……………..

След това няма вече писма, снимки, размяна на информация, няма нищо. Просто стена между тази Европа и другата, в която Веселин е роден след войната от баща българин, а не евреин - Руско.

Той никога не е бил вярващ, обяснява Веселин. Той дори не е бил кръстен. Убеден антифашист. Когато е бил гимназист, през 1941 г. е арестуван за участие в антифашистка организация и осъден на смърт. Но присъдата му е заменена защото е бил много млад. Той прекарва четири години в затвора до падането на фашисткия режим.

И се е оженил за еврейка - казвам аз.

Той беше убеден комунист и остана такъв до 1967 г. Но неистовия антисемитизъм на българските комунисти му помага да си отвори очите.

Веселин си спомня и времето, когато желязната завеса закриваше всичко и където човек се осмеляваше да говори само шепнешком.

Две събития са белязали детството му: арабско-израелската война и Унгарската революция . Майка му и баба му Грация се страхували , че Съветите, съюзници на египтяните, ще отмъстят на евреите. Те скрили в избата всички предмети, които биха могли да издадат „буржоазен" начин на живот и заради това да ги изпратят в ГУЛАГ, „концентрационен лагер" казва той. Показва ми ги, спасени от онова време съкровища, овехтели книги, различни предмети, малки мебели. Той пази писмо от баба си, с което тя иска разрешение от областния управител на Бургас, за да продаде старинна маса за да отиде за операция в София.

Според него, това, което трябва да се помни от всички тези неприятности, е голямата любов, която имало между нашите роднини. Те спорели,  и то доста често, но преобладавала обичта, нежността , изразена по всякакъв начин, на всички езици, преди границите да бъдат затворени и някои от тях да изчезнат в бездната.

 

Имам още кашони в гаража, казва ми Веселин, докато ставам, опиянена от умора и с препълнена памет. С всички писма след войната, повечето на френски.

„Някои са от Нисим Йерусалми , Лионел Абоаф и, ако не се лъжа, дори от вашия баща Жак. Ще ви ги изпратя веднага щом ги намеря.“

Прегръщаме се един друг, намереният братовчед и аз, еднакво обезоръжена от тази странна среща, на светлинни години от общото ни минало.

 И си обещаваме да спазим традицията и да си пишем и ние на различни езици. И удържахме на обещанието си през всичките тези години.

 

 

Тази нощ Мари не  ми дава покой, или може би аз съм тази, която я тормози.

Защо никога не си говорила за онзи друг брат, Хайнрих? Още по-малко, че е живял в Бургас. И така, носталгията по Румъния, презрението ви към българите, отхвърлянето на провинциалния Бургас, невежеството за Италия, всичко това е било измама? С kerido ermano (скъп брат) до теб?

Говорила съм за това, но сте забравили. Хайнрих още не беше в Бургас, когато пристигнах там. Той беше в Румъния с Естерина. И именно аз по-късно го ожених за Грация Бенрей. По време на Първата световна война той беше в затвора като чужденец а мен, неговата сестра, ме сочиха с пръст.

Заспала съм сред тези обяснения ...