Бургазлия (потомък на една от най старите лекарски фамилии в Европа)*  откри предшествениците си , убити в концлагерите  Аушвиц и Дранси**

Следите на отдавна изгубени през годините на Войната братя и сестри на бабата и дядото на известния бургаски хирург д-р Веселин Джендов стават ясни едва сега. За тях пише в наскоро издадената  биографична книга на френската писателка Мишел Сард***. Французойката и д-р Джендов се оказват втори братовчеди, за каквито те самите не са подозирали. Домът на д-р Джендов е пълен с  уникални документи като  Държавния архив и Националната библиотека.

 Пътуване във времето и пространството по невероятен начин насочват френската писателка за информация към него. Запазените писма на предците му, с които искат информация от армейските властите на САЩ, Франция и Великобритания в следвоенна Европа за изпратените си братя и сестри в лагерите в Аушвиц, доказват родствената връзка между двамата, а също  - и много други документ, писма, снимки...

Френската писателка Мишел Сард издава книгата си, в която посвещава няколко глави за родствените си корени в Бургас, удивителното запознанство с братовчед си д-р Джендов  и срещите с него.

Информационен сайт Грамофона Нюз ще публикува поредица откъси от книгата на Мишел Сард. Превод от тях е предоставен специално на редакцията на gramofona.com  с любезното съдействие на д-р Веселин Джендов.

* http://www.sephardicstudies.org/pdf/imperial_court_docs.pdf - (лекари евреи регистрирани към императорския двор (на отоманската империя) от 1574 до 1595 год - Доктор Доменико Йерусалми ... 1891 год доктор Витали Йерусалми. 

** В книгата и документитите в откъса става въпрос и за концлагера край Париж  - Дрансѝ https://en.wikipedia.org/wiki/Drancy_internment_camp, има и филми за този концлагер - и за унищожаването на евреите във  Франция  The Round Up (2010 film).

 

Непознатият от Бургас

 

Дамата в черно се появи отново. Тя плаче заедно с нас, сълзите й са мрачни като спомените, които паметта й е възкресила. Знаех си, каза ми тя с добронамерен тон, знаех че ще ме намериш също както и него.

Сряда, 14 септември

Не подозирах че Бургас крие такава паметна изненада. Разбира се, там имах среща с някоя Лиза Бенрей, но вече знаех, че нямаше много неща да ми каже, тъй като не принадлежи към рода на Моис. Любопитно ми беше да видя града, в който се е родил баща ми, където е прекарал детството си. Исках да разбера защо Мари се е почувствала толкова зле и защо така често се качвала на опасното пътуване с параход, който я отдалечавал от това място, макар същото това Черно море да къпеше бреговете на родното й пристанище, за което толкова тъгувала. Но този път бях подготвена за разочарованието, което ме постигна в Констанца , без очарованието на стария град, омагьосан от латинския поет в изгнание.

С Родриго първо кацнахме във Варна, Одесос на гърците, където римляните имали бани, градът белязал въображението на Мителеуропа (централна Европа) и предпочитан за отпуските на комунистическата номенклатура . Имахме среща с Жаклина и нейният съпруг. Двете с Жаклина сърдечно се прегърнахме. Аз, единствена дъщеря и дъщеря на единствен син, чужда на земите на моите предци, не мога да си представя, че имаме общи гени, че Моис и Ребека, нашите баби и дядовци, са брат и сестра и бяха стъпвали като деца на същата тази земя.

…….

 

В Софийския национален архив ми предоставиха списък с имена на Бенрей  обречени на депортиране и неясни материали за имуществото на някой си Хаим Бенрей, италиански гражданин.

Какво точно търсиш, попита ме Родриго?

Търся само някакви следи, тъй като потомците ми са се разпръснали.

Спираме в Несебър, древната Месемврия, някога владение на българския цар, градът на четиридесетте църкви, от които посещаваме някои, но които аз разглеждам разсеяно. С приближаването към Бургас, усещам този вид опасения, примесени с вълнение, които предшестват изумлението и се наричат предчувствие.

В Бургас шофьорът спира да зареди гориво на бензиностанция където, според импровизирана уговорка, ни посреща Смилена С.. Тя обяснява на английски, че няма ключ от читалището (клуба) , защото секретарката не го е донесла. Поради липса на място където да се съберем ,  срещата ни с Лиза е в синагогата. Но синагогата вече не е синагога. Това е реновирана сграда, в която се помещава съвременна художествена галерия.

 

 

Показват ни художествената галерия, символ на еврейско-българската двойственост: отвън, архитектурата на красива синагога в испански стил, вътре - музей на живописта, който няма връзка с юдаизма.

Предлагат ни да пием кафе на тераса до храма-музей. Там са Лиза, сестра й, Жаклина и нейният партньор.....

 

Преди 1919, тази красива двуетажна къща е принадлежала на Моис Бенрей. Famous trader... известен търговец. Вероятно дядото, когото търсите ...

 

Нямам време да се превъзнасям. В този момент се появява Изненадата. Тя приема очертанията на висока фигура, с много славянски черти, с дълга прошарена коса, вързана на опашка. В ръка държи препълнена с документи папка, почти като куфар. Той сяда до мен на запазеното място.

Представяме ви д-р Д. - каза Лиза. Веселин Д. Той е хирург и ръководи компания за хирургично оборудване.

Веселин Д. ме поздравява, гледа ме. И без заобикалки ми казва на английски :

Ние сме роднини. Но не по линия на  Бенрей.

Той отваря малкия си куфар, пълен с документи, снимки, планове, писма.

„Те са написани на различни езици - обяснява той. - Ще потърся онези, които са на френски, език, който моите баба и дядо владееха перфектно, но не и аз. Първо трябва да ви кажа, че моминското име на майка ми беше Йерусалми. Тя е дъщеря на Хаим - известен като Хайнрих Йерусалми, ето едно нейно писмо, което не мога да разбера добре.

Непознатият ми дава писмото. Поемам го с трепереща ръка.

Край на Първа част, следва продължение!