Бургазлия (потомък на една от най старите лекарски фамилии в Европа)* откри предшествениците си , убити в концлагерите Аушвиц и Дранси**
Следите на отдавна изгубени през годините на Войната братя и сестри на бабата и дядото на известния бургаски хирург д-р Веселин Джендов стават ясни едва сега. За тях пише в наскоро издадената биографична книга на френската писателка Мишел Сард***. Французойката и д-р Джендов се оказват втори братовчеди, за каквито те самите не са подозирали. Домът на д-р Джендов е пълен с уникални документи като Държавния архив и Националната библиотека.
Пътуване във времето и пространството по невероятен начин насочват френската писателка за информация към него. Запазените писма на предците му, с които искат информация от армейските властите на САЩ, Франция и Великобритания в следвоенна Европа за изпратените си братя и сестри в лагерите в Аушвиц, доказват родствената връзка между двамата, а също - и много други документ, писма, снимки...
Френската писателка Мишел Сард издава книгата си, в която посвещава няколко глави за родствените си корени в Бургас, удивителното запознанство с братовчед си д-р Джендов и срещите с него.
Информационен сайт Грамофона Нюз ще публикува поредица откъси от книгата на Мишел Сард. Превод от тях е предоставен специално на редакцията на gramofona.com с любезното съдействие на д-р Веселин Джендов.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
* http://www.sephardicstudies.org/pdf/imperial_court_docs.pdf - (лекари евреи регистрирани към императорския двор (на отоманската империя) от 1574 до 1595 год - Доктор Доменико Йерусалми ... 1891 год доктор Витали Йерусалми.
** В книгата и документитите в откъса става въпрос и за концлагера край Париж - Дрансѝ https://en.wikipedia.org/wiki/Drancy_internment_camp, има и филми за този концлагер - и за унищожаването на евреите във Франция The Round Up (2010 film) .
Непознатият ми дава писмото. Поемам го с трепереща ръка.
Ето точният текст на фотокопието на това напечатано на ФРЕНСКИ писмо, много избледняло от времето:
До председателя на Британската комисия за военна окупация Берлин, чрез Лондон
Бургас, 30 януари 1946 г.
Позволявам си да се обърна към Вас с настоящото писмо с молба да предприемете необходимите стъпки, за да разбера къде е сестра ми Мари Бенрей и съпругът й Моис Бенрей, живущи в Алберго Ардженио, Лаго ди Комо, Италия и депортирани в Германия, като евреи, на 1 септември 1944 г. от германските окупационни власти и да ми съобщите резултата, тъй като след този момент нямам никакви новини от тях. Благодаря Ви предварително, г-н Председател, моля приемете моето най-искрено уважение.
Хайнрих Йерусалми
Изведнъж разбирам. Усещам как сълзите ми напират:
Това е тя, тя е ... това е той ... това са те!
Бях дошла да търся Бенрей в Бургас, България. А открих Йерусалми, за които мислех, че са в Констанца, в Румъния. Хайнрих Йерусалми, дядо на непознатия, е брат, за когото никога не е споменавано, на Мари Йерусалми, починала в Аушвиц на 28 октомври 1944 г. заедно със съпруга си Моис Бенрей. Това извехтяло писмо …, но намерихме ключа: Хайнрих и Мари бяха брат и сестра. А този български колос, застанал до мен, почти толкова развълнуван колкото мен самата, е мой братовчед. Не по линия на Бенрей. По линия на Йерусалми .
Елате в дома ми - казва той, - в къщата на Хайнрих, дядо ми. Запазил съм всичко.
* * *
Напразно бях търсила моята Нонамали в скъпата ѝ Румъния. Намерих я не другаде, а в България. …Мери остана безмълвна, но ни последва до къщата на Йерусалми.
Домът на Йерусалми
Дамата в черно е настанена в къщата на семейството си и говори оживено с друга сянка, Хайнрих Йерусалми. Открили са го, по-малкият брат, загубен по пътя на възкресенията.
…Не е далеч от обезобразената синагога. Двамата с Родриго спираме пред портата, изкачваме се по трите разклатени камъка които служат за стъпала, минаваме под стогодишната липа, чиито четири ствола с много плътна зеленина засенчват двора. Зад пейките, в градината виждаме лаврово дърво и две смокини, толкова типични за този край. Дебелата ограда е покрита с бръшлян и жасмин. Къщата не е голяма, с тесни стаи, които са свързани една с друга, затъмнени въпреки яркото слънце, от плътни кадифени завеси в бордо и златисто. Но навсякъде, между стаите, над бюрото, има витражи в ярки цветове, тъмно синьо, жълто и ярко червено , които пресъздават атмосфера като в катедрала.
Вътре има разнообразни мебели - резбовани дървени шкафове, бюра, фотьойли и дълбоки дивани - и тези предмети заемат цялото пространство, поглъщат цялото жилище. Родриго и аз се настаняваме в два фотьойла където са стояли няколко поколения, пред масичка за кафе, обърнати към Веселин, чийто висок ръст почти изчезва зад планина от документи, които образуват неправилни купчини на масата.
Говорим на смесица от английски, юдео-испански , който той владее по-добре от мен, и съвременен испански, езикът на Родриго.
„Опитах се да подбера това, което ви интересува, казва той. Има много писма, снимки и документи за живота и дейността на нашите баби и дядовци.“
Докато говори, Веселин ми показва писма на всякакви езици, български, румънски , немски, италиански , френски (непонятен за него), снимки, които не идентифицирам, документи , които не мога да разчета. Обобщавам тук това, което той каза в записа, който съм запазила, за неговия дядо Хайнрих Йерусалми , брат на Мари.
Син на Яков Йерусалми и Сара Леон Камхи, той се наричаше Хаим на espanyoliko muestro (нашия испански, синоним а Ladino, испанския който говорят евреите от Испания) , но тъй като вече имало други Хаим, а той бил немскоезичен, бил известен по-скоро като Хайнрих. А също и Анри и Енрико, Защото бил с италианско гражданство. въпреки че е роден в Константинопол през 1880 г., като и големият му брат Нисим, роден през 1874 г. Учи в Румъния, в Брашов както и Нисим и Мари. Като млад и до 1904 г. той все още е в Румъния, където работи за семейство Никулеску в Букурещ. През 1912 г„ в израелския храм в Букурещ, сключва брак с Грация. Там се ражда най-голямата му дъщеря. След това, за негово нещастие, заминава за България.
Арестуван е от българите по време на Първата световна война и е вкаран в затворнически лагер като враг от Италия. Прекарва там дълги месеци със заплаха, че ще бъде обвинен в
шпионаж и в следствие на това ликвидиран. Разболява се от коремен тиф и е на път
да умре, в пленнически лагер, плъх отхапва част от ухото му. Но оцелява.
„ Попитахте ме как са живеели семействата ни в Бургас през 20-те години. Вижте тази красива снимка на морската градина, крайбрежната алея на града, където жените показвали тоалетите си, вдъхновени от парижката мода.“
Момчето с каскета е вуйчо ми, а отзад е леля му, сестра на моята баба. А ето и още една снимка, с група цигани и тяхната окаяна мечка, окован във вериги . Радвам се, че вашата сънародничка Брижит Бардо спечели борбата за мечките на Гърция и България. "
Докато разговаря с мен, Веселин ми подава всевъзможни документи за Хайнрих, които потвърждават роднинството му с Мари и други роднини, които вече са ми познати. Има портрети на младия Хайнрих, включително художествена фотография от някакво студио в Букурещ, работещо и за кралския двор на Румъния, почетна грамота на неговото име, писма, написани от Лионел Абоаф на немски език от Берлин, карта на брат му Рафаел като млад през 1901 г. с неговия адрес в Румъния, след това друга негова снимка от 1911 г. пред магазин за платове в Кайро, писма от Естерина и големия брат Нисим. Писмо на Хайнрих от 20 август 1945 г. до „Почетната еврейска общност на Париж", в което настоява за информация за брат му Нисим .
Сред документи на непознати за мен азбуки, Веселин показва съобщение за годежа на Жак Бенрей с Джени Амнон. Rue Perignon-Rue Thimonnier 17 юни 1937 г.
И изведнъж виждам снимка на бебе, което ми се струва, че разпознавам.
Според (нашата) семейната история в България - казва Веселин, - това бебе е Жак Бенрей.
При откриването на тези снимки на баща ми в далечна къща на българската провинция ме побиват тръпки, обливаме пот.
Но и намереният братовчед е обзет от прилив на адреналин.
„И още нещо, възкликва братовчедът. Истинската къща на дядо ви от 1910 г., намерих я. Тя фигурира в някои пътеводители и всред пощенски картички от онова време.
Не съм подредил всичко, добавя Веселин. В тези архиви има много други снимки на вашия баща, като дете или младеж и много семейни писма. Ето, тази рекламна брошура съдържа реклама на бутика на Моис Бенрей на български и френски език: Moise J. Веnrеу, Бургас София, памучни тъкани памучна прежда на едро."
Спираме за малко, докато Веселин приготвя кафе. Разсъждавам върху светлината, която хвърля върху живота на Мария пътят извървян от този неочакван брат. Хайнрих е роден в Истанбул като Хаим. Той е по-голям от Мари само с две години. Отсъствието на последната в регистъра за гражданско състояние на Констанца и декларацията й за раждане в Константинопол във френски документ от 40-те години на миналия век означава ли, че тя е родена в същия град като братята си?
Младежките години на Хайнрих, както и техните, са в Румъния. И тя като тях учи немски на същото място. Това, което ме заинтригува, е нейната италианска националност(гражданство). Дали Марѝ я е имала по рождение, а не е била натурализирана като съпруга си? Когато Мари пристига в Бургас през 1903 г., Хайнрих е в Румъния при сестра си Естерина. Той се жени там и там се ражда първото му дете. След това заминава за България. И когато избухва Първата световна война, за разлика от зет му Моис, който е българин(поданик) и който отива на фронта, той плаща цената, че е италианец, следователно враг.
Защо по време на Първата световна война Хайнрих не остава в Румъния, която по това време е в съюз с Италия? Не биха го смятали за враг…
…………………………………………………………….
Веселин не отговаря веднага.
………………………………
Сега ще ви разкрия нещо друго, казва той, нещо което още не съм разказал, защото имахме доста голяма доза емоции ... Баба ми, съпругата на Хайнрих Йерусалми, се казваше Грация Бенрей, дъщеря на Нисим и внучка на Хаим (Бенрей).
Бенрей? Пак Бенрей?
Не успях да установя точната връзка между баба ми Грация, вашия дядо Моис - и двамата Бенрей. Но тази връзка показва, че Хайнрих е дошъл да се установи в България при семейството на жена си. Всичко, което виждам в случая на моите баба и дядо, както в случая с вашите баби и дядовци е, че има връзка между Бенрей и Йерусалми.
Той показва снимка на своя прадядо Нисим Бенрей, който прилича, струва ми се, на Бенрей от другия род. После още една, където се виждат същият Нисим Бенрей и зет му - Хайнрих Йерусалми със съпругата си и четирите деца.
Край на Втора част, следва продължение!
