По принцип има много преживявания, но ще ви разкажа старта на моя риболов. Бях на 14 г. когато моите приятели решиха да ходят за риба. Естествено исках и аз, но те ми отвърнаха така: „Ти не разбираш от това, нямаш дори въдица, а и те е страх да хванеш рибата с ръце. Къде се мериш с нас?”

И така аз си казах добре. Там започна интересното - обух гумените ботушки на дядо /10 номера по-големи/, взех триончето, набрах си папурени пръчки, отрязах една пръчка бамбук и да видиш въдица за чудо и приказ. Чувала съм, че трябва плувка, тежести или дънна, ама кой разбира от това? Мислих, мислих и го измислих.

Нанизах си мъниста от бижутата, с които разполагах. Реших, че това не е никаква тежест и взех пирони, видии, камъни, та накрая с по- тежък пирон стана. Ами къде ще се хваща рибата? Намерих кукички и както аз си знам връзвах ли връзвах, до тук бях готова. Знаех, че трябва и храна за рибите. Брашното и сладкото от смокини заминаха. Нарамих столчето, въдичката, храната и тръгнах. Стигнахме до езерото и се започнаха подигравките. Аз си казах, че ще успея. Те бяха с профисионални въдици, царевица, червей, купешка захранка и разбират, а аз просто реших, че сама ще се науча. Стигнахме до момента, в който ще хвърлят и ми казват:

-  Хайде да видим как ще ти се разпадне въдицата и как няма да хванеш нищо!

-  Ами, добре - си казах.

Хвърлих (ние бяхме на кейче), хвърлих на близко, те с машинки на вътре, ама моята понеже ръчна изработка и се оказава, че ми кълве, опъва се месината ми. Е, вярвайте такова щастие нямаше. Хванала се малка таранчица. Извадих я, ами като се страхувам. Натиснах я с крачето да не скача и извадих кукичката, но половината кукичка.

Да, оказа се, че е била стара, но важното е, че е първата хваната риба дори и с такава въдица. Този ден не се забравя. От там се зарибих и започнах да ходя единствено и само с моята баба. Така започнах да свиквам и се справям. Вече имам професионални въдици с машинки и плувки. Парашутки се научих да хвърлям.

Вече съм на 17 години и до ден днешен връзвам модерно въдиците. Когато отида на Мандрата при рибарите с голям опит, те ми се подиграват:

-  Момиче, кой ти е връзвал тази въдица? Нищо няма да хванеш, кукичките не са подходящи!!

Но продължавам да доказвам и когато напълня кофата, всички започват да се учудват. Така накратко ви разказах каква рибарка съм...Замислям се за повече усъвършенстване занапред....

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".

Благодарим и за неоценимата помощ на: