Веселин Анчев и Ненчо Илчев споделиха с екипа на gramofona.com какво е да се работи с Мариус Куркински, магията на професията си и необходимостта да бъдеш хамелион във всеки един образ на сцената.

Повод за срещата ни с актьорите бе постановката „Мъжът на жена ми”, която е по режисура на Мариус Куркински. И двамата актьори са силно впечатлени от работата си с него. Дори от разговорите ни с тях, забелязахме как говорят за режисьора си с огромно възхищение и дори с леко обожествяване, имайки предвид начина, по който казваха „той” и „него”. Дори описват процеса по изграждане на постановката не като работа, а като огромно удоволствие, което са изпитали. „Толкова струи от положителни емоции и от щастие, от радост през цялото време, че не може да се нарече работа”, твърди Анчев. Той описва колко лесно Куркински показва посоката, по която да вървят и дори я оприличава като приказка, като „утъпкана горска пътечка, по която ти е приятно да вървиш”. Въпреки че Ненчо Илчев се е включил по-късно в постановката, замествайки Леонид Йовчев, той бързо се е адаптирал към екипа. Популярният актьор също описва Мариус Куркински като „изключителна личност, приятел и всичко”.

До голяма степен за успешните постановки на Куркински допринася опита му като актьор. „Той познава изключително добре актьорската и режисьорска природа и изобщо като психолог на човека, знае как да подходи към всеки и как да го поведе, към кого да бъде малко по-строг или по-деликатен”, описва Анчев. Според него „ние като актьори и въобще като хора в тази страна сме обдарени с някакво голямо щастие да сме се родили, когато той твори и живее”.

Наистина, в разговора ни с тях, не може да не отбележим хармонията, която струи от целия екип. Актьорите дори описват продуцента на „Мъжът на жена ми” Кирил Кирилов, като „най-добрият театрален продуцент, с който са работили”.

За Ненчо Илчев той е „откровен и добър човек, вършещ прекрасно работата си”. Анчев прави сравнение с други продуценти, като посочва, че: „За сметка на всички останали, които гледат да подходят вълче към нещата, той мисли първо за човешката част на взаимоотношенията. Важно е да мислиш за човека преди всичко и за това той да изпитва изключително голям комфорт и удобство, да го предразположиш по този начин. Много рядко се срещат такива продуценти.”

Забелязва се колко много и двамата актьори обичат това, което правят. За тях това дали ще си с дълга коса, с брада или без, дали ще те оприличават на Милен Пенев, Христо Ботев, на Ангел Кънчев или на всички български възрожденци (какъвто е случаят с Веселин Анчев) не е от значение. Суетата отива на заден план. „Трябва да си хамелион в тази професия, с която се занимаваме. Постоянно трябва да променяш външния си вид, за да може да си адекватен на ролите”, твърди Анчев.

И като отговор на въпроса какъв е смисълът и кое кара човек да върши качествено работата си, то отговорът е да не я възприема като работа. За Ненчо Илчев това е професията, за която е мечтал. „Щастлив човек съм, защото това, което съм мечтал от съвсем малък ми се е сбъднало. Успявам все още да го работя и да издържам семейството си. Няма нищо по-хубаво от това да правиш нещо, което ти доставя удоволствие и в същото време да можеш да се изхранваш от него”, споделя той.

 

Снимки: Gramofona.com и theatre.art.bg