Мария Сапунджиева е родена на 6 юни 1969 във Варна.  През 1992 г. завършва НАТФИЗ в класа на професор Атанас Илков. Работила е в Първи частен театър „Ла Страда“, в Малък градски театър „Зад канала“. Има множество театрални роли, сред които в пиесите „Урбулешка трагедия“ от Душан Ковачевич, „Голямата магия“ от Едуардо де Филипо, „Таня, Таня“ от Оля Мухина, „Разбойници“ от Фридрих Шилер, „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир и много други. Мария Сапунджиева изигра ролята на лека жена, която има в живота си двама мъже. Постановката на Мариус Куркински разплака до сълзи бургаската публика. Как се чувства една жена на 46? Каква е равносметката от живота на Мария Сапунджиева? Коя е ролята, който иска да изиграе? На тези и други въпроси пред Gramofona.com отговори талантливата актриса.

Мария, честит рожден ден на патерици. На 6 юни пораснахте с още една година, как се чувствате?

-  Личи ли ми? Чувствам се все по-добре, дори чудесно. С тези темпове не знам докъде ще стигна. Невероятни резултати ще постигна.

Разкажете ни повече за себе си, каква сте като натура – мила, нежна, избухлива, темпераментна?

-  Боже, то аз съм бездна -  какво да ви разказвам. Аз, ако се познавах. Когато  бях малка  една комшийка срещаше майка ми и всеки път й казваше: „Абе Сапунджиева, имаш много слънчево дете”.

Съпоставяте ли се с образа, който играете в „Мъжът на жена ми”? Чувствате ли се като еманципирана жена?

-  Мога да чукам на дърво да не се идентифицирам с този образ, защото нещата няма да вървят добре. Не й е лесно на тази жена. Аз не си пожелавам това, което на нея съдбата й е сервирала.

Сложно ли беше изграждането на този образ?

-  Беше интересно. Когато Мариус ми даде да прочета пиесата, видях, че е много интересна и че е предизвикателство за нас. Това е важно, за да започнеш да работиш нещо.

Драматургът  изгражда интересни човешки образи и съдби. Как се случи самото им изграждане в тази постановка?

-  Нашата работа е да се занимаваме с човека, с неговите слабости, с неговата глупост, на която зрителят се смее и се идентифицира с героя. Въобще нашата работа е да се занимаваме с душата на човек.

Изморихте ли се?

-  От пътя ли?/бел.ред. смее се/

От толкова години на сцената?

-  Не, разбира се, че не.

Колко още можете да продължавате?

-  Много.

Колко много?

-  Колкото даде Господ. Колкото дадат, аз съм готова.

На кого сте кръстена?

-  На баба ми Мара.

Любима храна?

-  Нахут. Обичам да похапвам още фурми и ядки.

Обичате ли да се забавлявате или предпочитате да разпускате в домашна обстановка?

-  Не, не съм домошар човек. Кой не обича да се забавлява?

Направихте ли си равносметка от живота до момента и каква е тя?

-  20 на 20. Не знам, щастлив човек съм, това мога да кажа. Аз не правя равносметки, планове.

Каква бихте била, ако не сте това, което сте в момента? С какво бихте се занимавали?

-  Същото. В този живот - това.

Коя е любимата роля, която сте изиграли?

-  Всички са ми любими. Това е все едно да кажа кое от децата ми е по-любимо. Самите роли са различни и все едно преминаваш през различен процес. Обичам ги всичките.

Коя е ролята, която мечтаете да изиграете?

-  Никога не съм мечтала да изиграя нещо специално като роля. Обичам да срещна хубавия текст, който да ме вдъхнови. От там нататък всичко се нарежда.

Снимка: famous.bg