Нораир Нурикян е бивш български състезател и треньор по вдигане на тежести. Той е единственият български щангист с 2 олимпийски титли. Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55, от които 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Родом е от Сливен, но живее в София.

Преди дни Нирукян бе в Бургас за официалното откриване на турнира „Иван Абаджиев”, който се провежда за първи път в памет на легендарния треньор, който дълги години е тренирал двукратния олимпийски шампион. Защо не е бил съгласен жените да вдигат щанги и на какво Нурикян никога не изневери в спортната си кариера? Блиц интервю на Грамофона нюз с Нораир Нурикян.

 

Г-н Нурикян, пристигнахте специално в Бургас за първия турнир по вдигане на тежести в памет на Иван Абаджиев и в него участват доста момичета. По ваше време имаше ли много състезателки- щангистки?

-  До 1976 год, когато специално аз тренирах, щангистки изобщо нямаше. Бях твърдо против женските щанги. За мен една жена трябва да си е жена. Преди години бях член на Изпълкома на световната федерация и отговарях за жените в света. Попитах президента на федерацията защо ще правим състезание и за жени? Казах му, че те са за балет, танци, красота.

По време на състенията с мъже-щангисти, в залите имаше по стотина-двеста души, а на първото световно първенство за жени залата пращеше от хора. Точно тогава президентът на федерацията ми каза: „Ето затова правим състезания и за жени-заради хората!”. И наистина имаше много красиви дами, за които човек не може да каже, че се занимават с двигане на тежести. А и с участието на представителките на нежния пол, спортът стана малко по-разнообразен.

Какво Ви даде спортът и какво Ви взе?

-  Всичко, което съм постигнал, е благодарение на спорта. 14 години бях помощник на Иван Абаджиев, 4 години старши-треньор на българския отбор. След това 15 години бях във федерацията. Човек никога не трябва да се задоволява с това, което е постигнал, а трябва винаги да се стреми напред. Това е лошото при нас спортистите, че като вдигнем 10 килограма, после искаме да вдигнем 12 кг, а като вдигнем 12 кг, вече ни се иска 15 килограма, следва повече и повече.

Какво е да си два пъти олимпийски шампион по двигане на тежести?

-  Много е хубаво. Разбира се всяко нещо с годините става все по-трудно и по-трудно. По наше време сякаш беше по-лесничко отсега, но да се надяваме, че ще имаме много бъдещи щангисти и щангистки. Да се надяваме, че те ще минат по нашите пътища и ще носят медали.

Колко килограма тежести най-много сте вдигал?

-  157 килограма, имам световен рекорд през 1972 година. След това в моята категория започнаха да вдигат много повече и то е нормално.

 А честно да ни кажете, тежат ли тези килограми?

-  Честно да ви кажа доста тежат, но човек като се е научил да ги вдига, си ги двига. Тежичко е, то затова се казва вдигане на тежести.

Мислил ли сте си за нещо определено по време на състезание?

-  Всеки един спортист, който излезе на подиума, мисли единствено как да вдигне щангите. Мислиш за момента! Нашият спорт е психологически. Аз винаги излизах с левия крак на подиума. От малък си бях наумил, че като изляза с левия крак и ще ми върви. Понякога изведнъж тръгвах  с десния крак, но се връщах, за да изляза с другия. Смятах, че ако не тръгна с левия крак, няма да мога да вдигна щангите.

Г-н Нурикян, какъв трябва да бъде българският щангист?

-  Той трябва да вярва в това, че покрай него има много добри български треньори и да направи така, че да върви все по-напред и все по-напред. Българският щангист не трябва никога да се задоволява с постигнатото.

Какво пожелавате на младите щангисти?

-  Безброй много успехи и медали.