Стефан Китанов-Кита е директор на най-големия и най-авторитетен български филмов фестивал „София филм фест“. Китанов бе в Бургас, за да представи програмата и всичко най-интересно,  което предстои в 12-тия „София Филм Фест на брега”. Интервю на Gramofona.com със Стефан Китанов.

Г-н Китанов, силно ли е тазгодишното издание на „София бил фест на брега“?

Тазгодишното издание е изключително силно, а селекцията от филми би отивала на всеки един фестивал по света. Уверен съм, че това ще се отрази на посещаемостта, защото тук представяме каймака на това, което по-рано се случва в София. Ще можете да видите филми, които са много актуални в света в момента. Имаме филма „Гранд хотел Будапеща“, който откри Берлинския фестивал само преди по-малко от месец. Ще видите „Сталинград“  на Фьодър Бондарчук, който е на нивото на всеки голям американски филм за войната през последните години. Ще видите филми от най-различни точки на планетата. Индийският филм на  Ритеш Батра „Кутия за храна“е  много интересен. В програмата са включени и филми, спечелили награди от международни фестивали. „Великата красота“ на Паоло Сорентино е един филм в най-добрите традиции на италианското кино от времето на Фелини.

Трудно ли се прави подборът на тези филми?

Не е лесно. За да стигнеш до тях трябва да изгледаш ужасно много филми, след което трябва да се пребориш те да получат права за показ

в рамките на фестивала у нас, което също не е лесно. Сглобявайки тази конструкция трябва да получиш нещо, което да е интригуващо за различен тип публика. Трябва да отбележа филма „Нимфоманка“, който е както провокативен, така и много дълбок. Филмът е на датския режисьор Ларс фон Триер. Всички тези лица може да ги видите и в тела. Телата са си техни, а какво се случва с телата е въпрос на професионализма на дубльорите. Филмът е много важен, провокативен, любопитен.

Какви са впечатленията Ви, кой е стилът, който хората предпочитат в киното?

Зависи кои хора. Публиката, която посещава „София филм фест“ предпочита киното, което ги кара да мислят и да откриват.  Което ги провокира, не им предлага готово смляни продукти, а кара зрителя да бъде съавтор на това, което му се предлага. И разбира се този зрител ще бъде удовлетворен. Това е кино, което остава в съзнанието, дори зрителят би имал нужда да повтори, потрети.

Как мислите, такова ли трябва да бъде киното?

Какво трябва да бъде киното по-никакъв начин не бих искал да казвам, защото не съм такъв тип човек. Трябва да има такова и друго и трето кино в зависимост от интереса на публиката. Но при всички случаи трябва да има кино, насочено към определен тип аудитория. Ако има кино, което да интересува само тези, които го правят говорим за форма на самозадоволяване. Такова скъпо  изкуство като киното не може да си позволи.