Георги Дюлгеров е един от най-популярните режисьори в българското кино. Много от неговите филми отдавна са част от златната класика, а „Авантаж” (1977) и до днес остава българският игрален филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка” (1978) в Берлин. Професор Дюлгеров е един от основателите на специалното издание на „София Филм Фест“ в Бургас – „София Филм Фест на брега“. И тази година той ще бъде в журито на фестивала. Имаме ли нужда от кино и какво се случи за 12 години? Интервю на Gramofona.com с Георги Дюлгеров

Професор Дюлгеров, с какво тази година фестивалът ще се различава от миналогодишните издания?

- Бих предпочел да не говоря за разликите, а преди всичко за традицията. Хубавото на този фестивал е това, че го има. Второ, че той поддържа едно високо ниво. Ако кажем, че е различен, значи миналогодишният е бил лош, а този е добър или обратното. По-хубаво нека говорим това, че фестивалът показва най-добрите филми в Бургас от основния фестивал-майка „София филм фест“. Както директорът Стефан Китанов-Кита каза- каймакът на софийската програма се върти тук. Т.е. бургазлии имат възможността да видят едни от най-забележителните заглавия. Може би различията са в това, че тази година програмата е доста силна. При нас винаги е силно, защото взимаме най-добрите филми.

Трябва ли да има кино?

- Все едно е да си зададем въпросът трябва ли да има език, книги. Киното е част от това, което възпитава духът. Ако не искаме нашите деца да се интересуват само от материални ценности-барове, коли, питиета, дискотеки. Ако искаме те

да бъдат хора, които се замислят и за живота, които...Всъщност какво означава да бъдат добри? Добрият човек е нравствен човек. Това са хора, които са добри с ближния, няма да налетят без причина да го бият или да го убият, които ще изпитат съчувствие към болката на другия. Това всичко го възпитава изкуството. Затова кино трябва не само да има, но и да се възпитава, да се внушава.

Какво е впечатлението Ви, хората ходят ли на кино, интересуват ли се от това изкуство?

- Начинът на гледане на филми много се смени. В кинозалите все по-малко и по-малко ще се гледат сериозни филми. Моловете се превръщат в място за развлекателни филми, за филми с много специални ефекти, с всякакви фокуси, които омайват младите, докато дъвчат пуканки. От интернет се теглят филми, но там също някой трябва да ти каже кой филм е добър за гледене. Затова нашият фестивал е полезен за гледане с това, че той избира филма и чрез тях възпитава.

Трудно ли се подбират най-добрите филми?

- За мен не е трудно. Аз измежду 200 избирам 20.

И тази година, както всяка друга сте в журито. Трудно ли се избира най-добрият?

- По-важна е наградата на публиката, защото това е награда, която много хора, които гласуват всяка вечер присъждат. Там няма да заподозреш някого в манипулация, публиката не се поддава на манипулиране.

Дванадесета година се провежда кинофестивалът и това не е малко време. Какво се случи през всичките тези години?

- За тези 12 години създадохме публика, която знае фестивала, която идва, която се научи да гледа кино, която се ориентира.