Албена Петрова е шеф-готвач на най-новия ресторант в мол STRAND – „Ракия”. Тя започва в пицария „Гранд Италия”, после в хотел „Аква”, хотел „Бургас”, ресторанти „Рубаят” и вече 20 години трупа опит в готварската професия. Заради нестандартно приготвените български гозби, Gramofona.com се опита да разбере повече за иновациите в менюто на ресторант „Ракия”.

Г-жо Петрова, с какво успяха да привлекат вниманието ви да дойдете да работите тук в ресторант „Ракия”?

- Никой не ме ограничи с нищо. На всички други места са ми били поставяни условия, най-често според  вкусовете на шефовете. Тук никой не ме ограничи, изцяло менюто си е мое – това, което на мен ми харесва и това, което на мен ми допада. Може би от тази гледна точка най-вече.

Кое е най-интересното нещо, което ще намерят клиентите в нестандартното меню?
- Като цяло кухнята е българска, но просто начинът на поднасяне е моето виждане, а то е малко нестандартно. Какво биха намери ли?! Може би свинското с роладе и сини сливи, което си е точно българско с орехите и сините сливи, национално ястие. Поднесено много нестандартно. Също така баницата с тиква и моето виждане е наложено там, в нея реално присъстват всички съставки, но няма нищо общо с баницата с тиква. И крема от рози, наистина нещо много българско.

Къде учихте тези кулинарни шедьоври?
- Образованието ми е хлебар и сладкар, но впоследствие в течение на годините станах и готвач. Специализирах гурме кухнята и така започнах да експериментирам различни вкусове. Смесвам сладко, солено и кисело, така създавам най-различни ястия. 

Всичко ли е по-ваша идея и реализация?
- Да. Като цяло идеята и реализацията са мои. Всичко, което ми е харесало, аз съм превърнала в рецепта. Или част от нещо,

което съм видяла и ми е направило  впечатление или нещо, което се е получило случайно. Буташ без да искаш буркана, пада подправката и става ситуацията. Ето виждате каква лудница е в кухнята, понякога в бързината се получават интересни неща.

Случвало ли се е да няма нещо в менюто и клиент да поиска да го приготвите?
- Да, случвало се е. Клиент си избира две съставки и казва искам от тях да ми приготвите яденето. Макар в менюто да няма традиционни салати, винаги клиентите могат да си ги поръчат. Не сме избягали от тях- шопска, селска, мешана и т.н. Наблегнали сме на здравословното ядене. Използва се много нахута, червената леща. А и за мен българинът много напредна в яденето. Вече не е сложи голямата чиния, с голямото парче месо и това ще се храня само.

Имената на ястията в менюто са доста шантави. Кое е най-нестандартното?
- За мен са нормални, но колегите ми също смятат, че са шантави. Те си дойдоха спонтанно.

Все пак да бъдат сътворени, човек трябва доста да помисли, в тази връзка на вас колко време ви отне?
- Да, така е - доста тествахме, доста мислихме. Има едно ястие с гъби, бадеми, задушено в многолистно тесто. Също се получи страшно оригинално.

Колко време продължиха тези проби и опити?
- Може би около месец някъде. Аз предлагам нещо, 10 човека тестват. Решаваме дали отпада или влиза в менюто.

Кой е най-големият фен на твоята кухня? Тук и в семейството ти?!
- За тук не знам. А за семейството – казват, че обущаря ходи бос, а на готвача не му било сготвено вкъщи. Аз денонощно съм тука. Така че едва ли някой вкъщи ще опита от това, освен ако не дойде в ресторанта. Но аз готвя с много подправки, а това не се харесва на семейството ми. Хората имат различни вкусове. Надявам се да сме нацелили вкусът на повечето клиенти.