Доц. д-р Георги Корчев е директор на Националния институт по метереология и хидрология/НИМХ/ към Българска академия на науките/БАН/. Той бе в Бургас, за да представи дейността на института по повод проект, изследващ състоянието на въздуха в района Бургас-Къркларели. Проф. Корчев акцентира върху системите за ранно предупреждение за опасни и особено опасни явления от хидрометереологичен произход. Застрашена ли е страната ни от опасни явления? Колко време е необходимо, за да бъдат те предсказани? Интервю на Gramofona.com с проф. Корчев.
Проф. Корчев, какво представляват системите за ранно предупреждение от опасни явления?
Това са системи, с помощта на които можем да предсказваме наводнения в случаи на изтензивни валежи. Друга такава система за предупреждения за опасни явления в крайбрежната зона е разработена и с помощта й могат да се предсказват екстремни стойности на скоростта на вятъра. Разработена е система за ранно предупреждение в случаи на аварийни нефтени разливи, причинени от транспортни средства, пренасящи големи количества нефтопродукти. Тук от особено значение е да се знае посоката на разпространение на един такъв нефтен разлив и зоната на поражение, за да могат да се вземат съответните мерки и да се предотвратят евентуалните поражения.
В какъв период от време системите могат да предскажат явлението?
Тези системи предсказват от 3 до 5 дни предварително настъпването на едно такова явление.
Има ли опасност от такива явления в България?
През последните месеци ние наблюдаваме интензивни валежи в различни райони на страната. Като правило тези валежи засягат цялата страна, но в точно определени райони те са с различен интензитет. Имаме вече регистрирани такива наводнения както в речните корите на големите реки, така и в по-малки безобидни на пръв поглед реки. Места, където дълго време не е имало такива явления. Това именно е нашата цел-с разработването на такива системи да можем да предпазим имуществото и живота на населението.
От кога датират тези системи?
Някои от тези системи са разработени преди
повече от 10-15 години. Ние обаче непрекъснато ги усъвършенстваме, защото през последните години информацията, с която разполагаме от различни източници ни дава възможност тя да бъде вкарана в тези системи и ние да увеличим точността на прогнозата чрез тях. Тук е интересно да се знае, че миналата година на 26 ноември България стана пълноправен член на Европейската организация, която разработва и поддържа метереологични спътници. С тяхна помощ може да се наблюдава времето и климата от космоса. Пълното членство на страната ни дава възможност и за един неограничен достъп до информацията и информационните продукти от този тип метереологични спътници.
А това вече дава възможност на нашите специалисти, използвайки тази информация, да подобряват качеството на прогнозата. Освен точността ние можем да увеличим периода на предсказване. Ако преди това можехме да го правим за три дни, сега можем да предсказваме такива явления пет дни предварително. Друг основен източник на информация това е европейският център за средносрочни прогнози. В момента сме асоцииран член на този център и това ни дава възможност за някои от прогнозите ни да правим предвиждания с десет до петнадесет дни преди настъпването на явленията.
Има ли опасни зони по Черноморието?
Това, което касае валежите, вятър с щурмуво значение е много добре разработено не само за Бургас, но и за цялото българско черноморско крайбрежие. Мога твърдо да заявя, че сме в състояние да предсказваме тези явления с до пет дни предварително в крайбрежната зона.
Морските хора могат да бъдат спокойни, нали?
Да, в момента сме в процес на реорганизиране на информационните продукти, които ще бъдат поставени на сайта ни. По този начин ще дадем възможност на по-широк кръг от потребители безплатно да се информират.
Има ли случаи, в които прогнозата дава отклонения и грешка?
Когато говорим за прогноза винаги има вероятност тя да не се сбъдне. Затова нашите усилия са прогнозите да отразяват това, което в последствие се наблюдава като фактическо състояние на процесите и явленията в хидросферата и атмосферата.
