Д-р инж. Мартин Борисов е завършил Лесотехническия университет в София. Бил е главен асистент там, а от няколко години живее и работи в Германия където се занимава с лесовъдство. В момента Борисов обучава родни горски служители на Саарландския метод за стопанисване на гори. Методът е изключително подходящ за прилагане в защитени местности и територии. При него се определят т.нар. дървета на живота, за които се създават оптимални условия на развитие. Пилотно по метода вече се отглеждат дървесни видове в ДГС Кости и ДЛС Граматиково. За това и двете стопанства бяха домакин на обучение, което се провежда съвместно от Изпълнителната агенция по горите, Югоизточно държавно предприятие - Сливен и Североизточно държавно предприятие - Шумен. Интервю на Gramofona.com

По какво се различава Саарландският метод от класическия на стопанисване на гори и добив на дървесина?

При този метод нямаме изсичане върху цялата площ на една гора, а точково. Т.е. намесите са само около дърветата на бъдещето, които искаме да отгледаме. Визуално гората изглежда по съвсем друг начин, отколкото при една класическа сеч. Това е едното нещо.

Другого е, че при този метод ние се стремим да изберем екземпляри от всички възможни дървесни видове и да ги отгледаме, за да ги запазим в живота и състава на гората. Запазваме много по-интензивно биологичното разнообразие. Но не пасивно, а активно и целенасочено. В някои от случаите ние си затваряме очите за икономическите показатели на дървото, ако това са единични видове, отблезяваме ги като дървета на бъдещето и ги отглеждаме с една единствена цел – да дадат поколение.

По този начин ние създаваме и среда за живите обитатели – гризачи, насекоми, гъби, едри бозайници. В зоните между две дървета на бъдещето, което е около 20 метра, ние нищо не правим. Така се получават едни микрогенетични резервоари за опазване на генетичното и видовото разнообразие. Това са няколко от най-важните разлики между класическите методи и този.

В първата му част, когато се работи с опръстеняването и без моторни трионове, този метод може да се извършва във всякакви зони, дори и в НАТУРА и по всяко време, дори при гнездене и мътене на птиците.

Този метод за отглеждане като че ли не е съвсем непознат за родните лесовъди? Преди години е прилаган в България.

Отделни елементи на Саарландския метод са прилагани в минало време в станцията по дъбови гори. Но като цялостна концепция – от възникването на гората, от млада възраст до зряла възраст, за първи път методът беше презентиран и включен в практиката през 2007 год.

Кога са първите резултати с материален добив? Не е ли по-бавен този метод на отглеждане на гори, отколкото класическият?

Първите крайни резултати дефинитивно са по-бързи, отколкото при класическия метод. Защото при класическия метод главното ползване или възобновителните сечи се извършват доста често на възраст от над 100 години. При този метод основното ползване е при постигането на дадени параметри, които се достигат с 20 до 40 години по-рано, в зависимост от условията в гората и от дървесните видове.

Тук целенасочено се отглеждат определени дървета, но реално периодът не е никак малък. За времето от 2007 досега имате ли загубени дървета?

 В конкретната площ тук, имаме две-три дървета, които по една или друга причина вече са неспособни да постигнат своите икономически цели. Най-вече заради нараняване или болести. Но това е пренебрижелно малко на фона на всички дървета на бъдещето, които сме определили. Нормално е, защото работим в живата природа. Дори и негативният резултат дава взможност да си направим полезни изводи за бъдещето и да получим по-добри резултати след това.